Работодатели и банки затриха поредно работническо семейство

Атанас Велков е бивш работник в строителната фирма „Агромах“ в Благоевград. Той работи във фирмата като монтьор, когато от ръководството започват да бавят с месеци заплатите на него и на колегите му. Фирмата спира да изплаща и удържаните от заплатата му погасителни вноски към кредита му. Изведнъж той получава посещение в дома си от съдия изпълнител и тогава разбира, че работодателят не е внасял вноските и жилището му ще бъде дадено на търг. Атанас веднага решава да замине за Германия като шофьор за да изработи бързо парите и да спаси апартамента на семейството. На новата работа като международен шофьор той прави курсове из цяла Европа. Миналата седмица (04.11.2017) получава инфаркт и умира. Според семейството му причините са притесненията за дълга и евентуалната загуба на жилището, както и прекомерното натоварване свързано с професията.

Фамилията е в шок от случилото се. Съпругата на Атанас Велков, Марияна е работничка в хипермаркет в кв. „Струмско“, има по-голям син, а дъщеря му е ученичка на 14-години.

„Баща ми умря толкова млад, само преди месец, на 16 септември, навърши 42 години, от силни притеснения по кредита, който изплащаха с майка ми Марияна, не можеше да приеме мисълта, че семейството ни ще остане на улицата без жилище”, разказа през сълзи пред местен ежедневник 21-годишният му син Явор, който работи като продавач-консултант в магазин за техника.

Почерненото семейство на Атанас Велков има нужда от помощ в трудната ситуация, в която е изпаднало.

Който желае, може да помогне.

Сметката е: 7000 1522253303,

IBAN BG 90 UNCR 7000 1522253303

 

Print Friendly

История на синдикализма

Днес, синдикализма, както и много други понятия са скъсали със своя исторически контекст и са увиснали във въздуха. Това се дължи на деполитизацията на обществото като цяло и на нивелиращото влияние на доминиращите в глобален мащаб дясно мислене и анализ. В серия от статии, ще проследим зараждането и развитието на синдикалното движение, като по този начин ще се опитаме да хвърлим светлина върху неговите цели и сложни метаморфози през последните близо 3 века. Надяваме се тази инициатива да бъде полезна, както за българските синдикалисти, които ще могат да почерпят опит от предишните поколения и да получат по-комплексен поглед върху непосредствените и дългосрочните цели на синдикалното движение, така и за несиндикализираните работници – да изберат страна или поне да разберат залога за социалната борба, която и днес продължава с пълна сила.

В тази първа част от историята на синдикализма, ще разгледаме условията и предпоставките за възникването на работническите обединения.

Началото

Произходът на синдикатите може да бъде проследен назад до 18-ти век във Великобритания, където бързата индустриализация и разпространението на капиталистическите отношения в обществото прогонва огромни маси от мъже, жени и деца от селските райони в големите градове. Със западането на системата на гилдиите, към тях се присъединяват и много разорени градски занаятчии.  Това море от неквалифицирана и полу-квалифицирана работна ръка започва спонтанно да се самоорганизира в свои сдружения, които по-късно ще бъдат важна арена за развитието на синдикатите. Тези обединения понякога се разглеждат и като наследници на гилдиите от средновековна Европа.

Условия и предпоставки

Възходът на капитализма

Синдикализма се появява и развива като отговор на разпространението на капитализма и частната собственост, които започват да доминират първо английското, а после и всички европейски общества. Затова, за да разберем правилно предпоставките за развитието на синдикализма, ние трябва да знаем условията при които се появяват капитализма, частната собственост и съвременната национална държава и последствията от тях върху широките обществени маси станали инкубатор за синдикалното движение. Накратко, условията за разпространението на капитализма са няколко. От една страна имаме политическата революция, която за сравнително кратък период успява да пробие старата аристократична система на привилегии и да овласти политически новата класа от търговци, банкери и предприемачи, забогатели от колониализма и разширението на световния пазар. Практическото изражение на това овластяване е създаването на парламентаризма, при който участието във властта вече е възможно не само според наследените аристократични привилегии, а и според имуществен ценз т.е богатите граждани се нареждат до аристокрацията в парламента, който пък става основна институция на новопоявилата се национална държава. Този процес е съпроводен и с технологичната революция, особено в селското стопанство, където новите машини правят възможна обработката на по-големи площи с по-малко човешки труд.  Всичко това се случва в контекста на интензивен колониализъм, който разширява световните пазари и позволява специализация на производството. Така големи земеделски площи в Англия например, биват превърнати в пасища за овце (поради търсенето на вълна на световния пазар), а останалите се нуждаят от все по-малко работна ръка заради въвеждането на новите  технологии.

В същото време, старите феодални отношения са разкъсани, голяма част от феодалната аристокрация е разорена и продава земите (а понякога и титлите си) на представители на описаната по-горе, новозабогатяла градска класа на търговци и банкери, наречена буржоазия (от bourg – град). Друга част от старата аристокрация загражда старите си феодални владения и ги обявява за частна собственост, като изгонва от нея голяма част от бившите крепостни, които вече не са й нужни за обработката на земята с новите машини, а малкото останали селяни превръща в наемни работници. Именно тази съвкупност от събития дава началото на едно от най-големите преселения в историята на човечеството, което продължава и до днес – миграцията от селските райони към градовете. Прогонени от земята, милиони селяни се стичат в градовете – ниско квалифицирани, бедни и обезправени. Тяхната поява в градовете прави възможно зараждането на индустриалния комплекс, който се нуждае от евтина работна ръка, достатъчно бедна и обезправена за да приеме тежката работа и ужасяващите условия във фабриките. За да дисциплинират новодошлите, капиталистите се обръщат към държавата, която трябва да гарантира, че върху работниците  които, за първи път, са принудени да продават труда си в една все по-конкурентна работна среда ще бъде оказан достатъчен натиск. Приет е закон за таван на максималната работна заплата, дължима на селяни. Целта на това брутално законодателство е да превърне лишените от препитание в една дисциплинирана послушна класа от наемни работници, които, за подаяния, ще предлагат труда си на капиталистите. Държавата също оказва натиск и върху просяците, чиито редици се попълват непрестанно от лишените от земя селяни и разорените занаятчии.  Временните скитници са завързвани и дамгосвани с нажежени железа, а постоянно бездомните са екзекутирани.

Предпоставки за самоорганизация

Освен бедността и готовността си за работа, хората от селските райони носят със себе си и нещо друго. Кооперативния и демократичен дух  на старите селски общини и задруги. Те са наследници на вековната традиция на взаимопомощта и самоуправлението. Традиции, които те успяват да съхранят в непрестанни сблъсъци с феодалната власт, която така и не успява да ги подчини напълно.   С вливането си във фабриките и заводите, тези техни традиции и дух влизат в остър конфликт с капиталистическата експлоатация и дисциплина. И така, поради ужасяващите условия на труд, нищожното заплащане и несигурност в съчетание със свободния дух пренесен от селските райони, не е изненада, че из цяла Англия започват спонатнно да се организират работнически задруги и сдружения, чрез които работниците си помагат помежду си и в същото време се борят за подобрение на условията, в които са поставени. Характерни за тези сдружения са демократичността и равнопоставеността между членовете, наследство от егалитарния начин на живот в селските общини и задруги.

С развитието на базирания на фабрично производство капитализъм, работниците за първи път започнаха да бъдат събирани в големи групи и поставяни в едни и същи ужасни условия на труд, в една и съща сграда, всекидневно. Естествено, на тях не им отне много време, за да се припознаят общите си интереси срещу своите началници и шефове. Това нарастващо чувство на класово съзнание е катализаторът, който доведе до организирани действия на работниците като класа. Западането на гилдиите, заедно със защитата която те предлагаха, направи все по-очевидно за работници, че те трябва да търсят нови форми на организация. Така те започнаха да формират съюзи за собствената си самозащита. Още през 1683, печатарите  в Лондон започнаха да се организират в задруги, със система от санкции за „неспазване“ на правилата на задругата. Около края на осемнадесети век, правителството започна усилени действия за да постави тези примитивни съюзи извън закони . За да се предпазят от рестриктивното законодателство, работниците, започнаха да организират “приятелски общества” за да прикрият своята тайна синдикална дейност. Това беше една успешна стратегия и приятелските общества бързо се разпространиха в повечето части на Великобритания. Тази форма на организация се оказа толкова ефективна, че в борбата срещу глада, причинен от покачващите се цени на храните през осемнадесети век, тя се разви до една самоорганизирана национална мрежа от приятелски общества на работническата класа.

Начало на класовата война

18 век е белязан от стотици конфликти между капитала и работниците, повечето ескалиращи до пълномащабни сблъсъци граничещи с гражданска война. За 80-годишния период между 1760 и 1850 г. британската управляваща класа претърпя най-голямата атака срещу своята власт, организирана някога от работническата класа. Тук нямаме времето да разгледаме всички бунтове, за които историята разказва, но ще се спрем на няколко от тях, чрез които ще опитаме да уловим духа на времето.

Моряшката стачка в Ливърпул

seamens_revoltНапример стачката в Ливърпул през 1775г, когато моряците се надигат срещу търговците, които, възползвайки се от нарастващата безработица причинена от войната за независимост на САЩ, драстично намаляват заплатите на работниците с ?.  Моряците отговарят като прерязват мачтите на търговските кораби, за което 9  от тях са арестувани, но веднага след това затвора е обсаден от 3000 работници от пристанището, които освобождават колегите си, както и една жена, която е била арестувана за това че е съчувствала на стакчуващите. След това тълпата се отправя към Градската Управа (която е и търговска палата) и продължава с мирните протести и преговори. Търговците обявяват, че са съгласни да върнат заплащането на пристанищните работници на старите му нива. Но вместо това, още същия следобед, те въоръжават банда от платени наемници, които атакуват невъоръжената тълпа работници и убиват 7 от тях. Моряците от своя страна се връщат на пристанището, превземат корабите, насочват оръдията към Градската Управа и започват да я обстрелват, като в крайна сметка са убити 4-ма магистрати и търговци. Стачката е овладяна едва след като търговците викат на помощ военните, кавалерията нахлува в града и смазва работниците.

Стачката на шотландските тъкачи

През 1787 в Шотландия, тъкачите превземат покрайнините на Глазгоу като част от организирана стачка срещу 25%-тното намаление на заплатите им. Те започват да вадят стоката от складовете и да палят с нея огромни огньове по централните улици. Магистратите и полицаите са прогонени. Тогава е изпратен отряд от 39-ти полк, който открива огън по стачкуващите и убива 6-ма от тях. Ранените са много повече. До края на следващия ден, стачката е окончателно смазана от военните.

Малко контекст

Тези, и последващите събития, за които ще говорим се случват в контекста на епохата на нерегулирания капитализъм, така наречения “laissez faire”, за който са характерни нерегламентирания работен ден (достигащ до 14, а понякога и до 16 часа), масовата експлоатация на детски труд, както и редуващите се кризи на свръхпроизводство оставящи стотици хиляди работници в прегръдката на глада за месеци.

turn-of-the-century-child-workers

Собствениците на фабрики, правителството (което по това време е избирано от едва 3% от възрастното население – по-точно, от мъжете едри собственици), както и медиите са враждебно настроени към всяко обединение на работниците с цел да защитават правата си.

Още през 1795, премиерът Пит въвежда Закон, който забранява публичните събирания на хора. През 1799, са приети Комбинираните Актове които обявяват синдикалните сдружения за незаконни.

Интересен е приетия през 1797 закон, който прави полагането на клетва незаконно. Правителството отдава голямо значение на тази част от законодателството тъй като полагането на клетви е в основата на успешната организация на работниците, която гарантира секретност, както и солидарност. Не само че древните гилдии, а по-късно и синдикатите се организират чрез поемането на клетви, но това правят и другите организации на работниците, като политическите клубове и революционните конспирации. Чрез забраната на клетвите, правителството се надява да сложи край на методите, по които нелегалните организации на работническата класа са работели в продължение на стотици години.

Гладните бунтове

Повечето историци отбелязват протестите на работническата класа срещу покачващите се цени на храните в края на 18 век като „гладни бунтове“.  Масовите безредици и насилствени действия в този период до голяма степен се тълкуват като непланирани, дезорганизирани, отчаяни безредици. В действителност, много от така наречените „безредици“ са всъщност добре планирани и координирани. Синдикалните обединения са инструмент на работниците в тези организирани кампании, с който работниците съзнателно планират директни действия насочени към понижаване на цените на хранителните продукти. Въпреки отчаянието на работниците поради липсата на достойни условия за живот и ограничения достъп до храна, те са далеч от объркани и отчаяни поданици. Един ранен пример за реалния размер на планираната съпротива намираме в писмо на кмета на Ливърпул, който пише до министъра на вътрешните работи през 1772 г., в което твърди, че “на заседание на дърводелците в града, калфите планират „бунт“.
В действителност, много от „гладните бунтове“ от края на 18 век са били внимателно планирани. По долината на Темза през 1766, например, села и градове са патрулирани от големи групи работници, които наричат себе си „нередовните“ (Irregulars), и които налагат на спекулиращите търговци понижение на цените на храните. Друг пример за такъв тип организация намираме в Халифакс, през 1783 г., когато работници маршируват в града, строени в редове по двойки и принуждават търговците да продават овес и пшеница на фиксирани цени. Това са само малко от примерите за една широко мащабна организирана съпротива на работническата класа от този период Само през 1795г работници организират координирани директни действия в Карлайл, Нотингам, Нюкасъл, Корнуол и Лондон.

rebecca-riots

През декември 1800 г., магистратите в Шефилд, издават прокламация срещу “тайните срещи посещавани от много хора”,  които се провеждат в полетата през нощта. Правителствени шпиони съобщават, че „съществува системна организация извършвана чрез тайни комитети, която подготвя въоръжени въстания”. През март 1801 г. тези страхове сред властта достигат в Лийдс и Хъдърсфийлд, където магистратите докладват на правителството, че се страхуват от „въстание, което съзрява в ниските слоеве.“ Подобни тайни срещи в крайградските ниви са докладвани от правителствени шпиони и в Йоркшир, Бирмингам, Лондон и Бристол.

В запазени исторически документи от една от многобройните тайни организации, наречена “Приятели на Свободата”, намираща се в Халифакс откриваме информация за приемането на членове и тяхното “заклеване’ със следния текст :

1. Имате ли желание за тотална промяна на системата?

2. Готови ли сте да рискувате себе си в борбата за свобода за идните поколения?

3. Готови ли сте да направите всичко по силите си за да внесете дух на обич. братство и взаимопомощ сред “Приятелите на Свободата”?

През 1802 и 1803, до правителството достига информация за множество от тези конспиративни групи, като например един малък памфлет озаглавен „Адресиран до Обединените британци“, призоваващ да се обединят „в една верига от съпричастност“ всички онези, които искат да свалят потисниците на нацията”. До правителството достигат и множество данни за събиране на пики, дървени колове и други оръжия, които усърдно се трупат в тайни складове по градове и села в подготовката на народно въстание, както и за добре организирани народни сдружения, готови да насочат съпротивата срещу високите цени на храната в революционна посока.

Освен нелегалните директни действия и конспиративни революционни организации на работниците и селяните, в същия период действа и организирано движение борещо се за установяване на минимална заплата по конституционен път. Въпреки легалната цел, самите кампании на движението са криминализирани и репресирани от властта, а неговите организации си сътрудничат с нелегалните радикални групи. Борбата за минимална работна заплата достига своя пик през 1807 когато са организирани множество петиции, стачки и демонстрации. Правителството отговаря сурово и много от участниците са арестувани, а исканията отхвърлени. Провалът на движението за минимална заплата да спечели реформа чрез конституционни методи подтиква много хора от работническата класа да се насочат към прякото действие. Например, след провала на петициите, организационните комитети от Ланкашър изоставиха конституционната реформа и всички заедно се обърнаха към Лудитизма.

Кои са лудитите

luddite

Важно е да се направи разлика между известния имидж на Лудитизма и реалността. Популярният съвременен образ, че той е бил някакво недодялано назадничаво движение е толкова разпространен, че дори и днес нарицателното Лудит се използва пренебрежително към някой, който е подозрителен към новите технологии. Популярната историческа интерпретация описва лудитите като „простовати работници реагиращи срещу новата система като унищожават машините, които смятат за отговорни за техните проблеми“ (Е. Хобсбаум).

Toва са глупости. Лудитите не са се опитвали да предотвратят технологичния напредък, нито пък са се страхували от новите технологии. Те бяха, обаче, много силно свързани с кампаниите за въвеждане на минимална работна заплата с акцент върху предотвратяването на понижаването на заплатите. В допълнение, има доказателства, че много от целите на Лудитизма не са непосредствени, местни и реакционни, а революционни.

Името на движението идва от митичния млад работник Нед Луд, който унищожава два тъкачни стана през 1779г.  Лудитизма се корени в тайните организации на работническата класа, които продължават да се разрастват до средата на 18 век.
Движението започва в Нотингам около 1810 и се разпространява бързо в цяла Англия през следващите две години. Разрушени са хиляди тъкачни станове, изгорени са мелници, а стотици индустриални машини са разбити на парчета. Движението на Лудитите е добре организирано. Членовете не само полагат  клетви, но също така плащат редовен членски внос.  Лудитите се срещат през нощта в околностите на индустриалните градове, където планират своите действия и маневри. На тези срещи се сформират организационни комитети и се избират делегати, които се изпращат на регионалните събрания.

Тази сложна организация им позволява да сформират малки групи от Лудити, които успешно се изплъзват на властите, обикаляки из индустриалните центрове на Англия и унищожавайки машините на тези работодатели, които понижават заплатите.  Те влизат в сблъсъци с британската армия в Бъртън Мил в Мидълтън и при Уестотън Мил и двете в Ланкшир. Членове на Лудитите изпращат смъртни заплахи и организират атаки срещу магистрати и търговци. По това време, едри индустриалци, като Хийткот(Heathcote) изграждат тайни  стаички във фабриките, където се крият по време на атаки.

Трима лудити, водени от Джордж Мелор, нападат и убиват собственика на мелница Уилям Хорсфол  в Западен Йоркшир. По-рано, Хорсфол заявява че „конят му ще гази в реки от Лудитска кръв.“

Държавата започва репресии срещу Лудитите като арестува 60 души с обвинение, че са участници в Лудитското движение, въпреки че голяма част от тях нямат нищо общо с него. Част от подсъдимите са екзекутирани, а разрушението на машини е обявено за углавно престъпление. Лудитите влизат в множество битки, както с наемници на индустриалците, така и с редовната войска, които резултират в много убити или ранени и от двете страни.

В крайна сметка, правителството мобилизира толкова много войска срещу работниците (като бройка надвишава войската сражаваща се във войната срещу Наполеон в Испания), че лудитското движение постепенно бива смазано.

Ранните Общи съюзи

След бурните събития, свързани с въстанията на Лудитите и „гладните бунтове“,  идеята за работнически обединения еволюира и те се разрастват, заедно с разпространението на фабричните системи.

През 1817, въпреки че синдикатите са забранени, в Ланкашър е направен първия опит да се създаде общ съюз на работниците. Дотогава повечето работнически съюзи, следвайки традицията на старите гилдии, са обединени според занаят и по места. Въпреки че общия съюз не просъществува дълго, идеята за мащабно обединение продължава да се разпространява сред работниците.

След една неуспешна стачка на памучни работници в Ланкшир, те формират Големия Генерален Съюз на Оперативните Памучни Работници на Великобритания и Ирландия.  След конференция в Манчестър през 1829 г., е решено съюза да се превърне в общ съюз наречен Национална Асоциация за Защита на Труда. За кратко време той  печели 10,000 членове, обхващащи двадесет производствени сектора. Този общ съюз също е краткотраен и се разпада през 1832 г., след разгромена стачка организирана от него. През 1831 г. в Лондон е организиран Столичния Синдикат, в който се федерират редица работничекси обединения. Тази организация, въпреки че отново е сравнително краткотрайна, е от голямо значение, тъй като от нея произлизат Националния съюз на Работническата Класа, чрез който пък се сформира Лондонската асоциация на Труда, от която тръгва идеята за Национална харта.

С идването на 1830г, опитът да се формират общи съюзи започва да поема все по-голяма политическо-икономическа насоченост. Повлияни от филантропа Оуен и идеите на политическия икономист Рикардо, който твърди, че работниците са тези, които произвеждат богатството, работещите започват да се обръщат към идеята за замяна на капитализма с нова система, основана на кооперативна продукция с нестопанска цел. Идея, която е в пряка връзка с по-късното развитие на анархо-синдикализма

Гранд Национал

През 1830 е сформиран първия траен национален общ работчниески съюз наречен Гранд Национал, който бързо се разраства до половин милион души, включващ и несиндикализирани до този момент работници от земеделския сектор и жени.

Целта на Гранд Национала е пълно премахване на капитализма и системата на конкуренцията и заместването им с кооперативна система базирана на работнически контрол над производството. Към това се прибавят и други типично анархо-синдикалистки идеи и по-специално идеята за създаване на един голям синдикат, който обединява всички работници с цел контрол над промишлеността чрез пряко участие на работниците на основата на солидарността и взаимопомощта.

Правителството отговаря на това обединение между индустриалните и селскостопанските работници с тежки репресии. 19 мъже са обесени,  други 644 са затворени, а 481 депортирани.

Заедно с правителствените репресии, работодателите също разработват тактики, насочени към ограничаване на разрастващите се работнически обединения. Те започват да практикуват локаут (уволненение на всички работници от дадено предприятие наведнъж), както и да принуждават работниците да подписват документи, че няма да се обединяват помежду си. Изправени пред такава правителствена и капиталистическа репресия и поради липсата на средства, заради финансовата подкрепа, която работническия съюз оказва на многобройните стачки провеждани през този период, Гранд Националът започва да се раздробява и се срива около 1835г.

Чартистите

Идеята за общо обединение на работниците за преследване на общи цели намира свое продължение в Чартизма. Вдъхновени от Гранд Национала, работниците са допълнително радикализирани от въвеждането на новия Закон за Бедняците, според който работници, които са останали без работа заради съкращения или изместени от машините, трябва да бъдат въдворявани насилствено в трудови домове, където да работят без заплащане.

chartist_demo_1848_poster-c586f8f23236874e9904c8431c42e295Въпреки че като цяло Чартизма е реформистко движение, борещо се за всеобщи изборни права и премахване на имуществения ценз, в него има голямо радикално крило с далеч по-революционни цели. Изключително влиятелен в движението е революционера Томас Спенс, който обявява, че земята и собствеността трябва да бъдат насилствено отнети от аристокрацията и върнати на хората. Той и неговите последователи разработват за първи път идеята за Генерална Стачка, в случая, като средство за оказване на натиск върху правителството за приемане на Хартата на чартистите.

Чартистите представят пред парламента първата си Харта подкрепена с 1 милион подписа през юли 1839. Всички техни искания са отхвълрени. След този неуспех, Чартистите приемат идеята за Генерална Стачка, която те наричат Голямата Ваканция – един месец, в който всички работници спират да работят за да принудят парламента да приеме реформите предложени в Хартата. Идеята за Голямата Ваканция е приета от общия конгрес на Чартистите и е насрочена дата за нейното провеждане. Въпреки това, с наближаването на набелязаната дата започват проблеми в движението, като голяма част от работниците настояват, че не са достатъчно добре подготвени за такъв голям сблъсък, и че преди това трябва да бъдат по-добре въоръжени в лицето на очакваните репресии. Накрая, 2 дни преди набелязания ден, конгресът на Чартистите отменя Голямата Ваканция. Въпреки отмяната, някои от по-радикалните работници провеждат демонстрации и влизат в сблъсъци с войниците, например при Нюпорт, където 24 миньори са убити от военните.

След провала на Голямата Ваканция и след още две опита Хартата да бъде внесена в парламента срещнали отказ, Чартисткото движение се разпада. Но идеята за Генерална Стачка ще се превърне в основен елемент на зараждащото се анархо-синдикалистко движение. Краят на чартисткото движение бележи и края на опитите за радикална промяна извършена от работниците чрез преки действия и създаване на работнически организации независими от английската държавата. След Чартизма, на острова все повече се разпространява идеята за електорална борба чрез представители на работниците в парламента, която в крайна сметка води до създаването на Работническата партия (Labour Party) от английските профсъюзи. Идеите за пряко действие, генерална стачка и борба независима от и срещу държавата обаче се пренасят с нова сила на континента.

Създаването на първата световна работническа асоциация

123312

Времето на революциите

С разпространението на капитализма извън Великобритания, европейските общества се радикализират все повече, достигайки връхна точка в средата на 19 век и светът вече никога няма да бъде същия.

Социалното напрежение избухва през 1848г., когато цяла Европа е залята от революции представляващи най-мащабната всеобща гражданска война в историята на континента. Бунтуват се всички – селяните, които искат да заличат остатъците от феодализма, работниците, които се борят за всеобщи избирателни права и икономически промени насочени срещу капитализма, бунтува се и буржоазията с искане за повече индивидуални права и за разделяне на църквата от държавата (нещо за което се борят и работниците), бунтуват се дори и провинциалните благородници срещу абсолютизма и монархията.  Голяма част от целите на буржоазията, работниците и селяните се припокриват, но разделенията скоро излизат на дневен ред. Това е периода, в който изкристализират всички политически категории, които използваме днес – либерализма, социализма, национализма. Всяко от новите течения започва да завзема местата освободени от рухващия феодализъм и неговите институции. Европа се разделя на национални държави, а парламентаризмът разделен между либерали и консерватори се настанява удобно в тях. Единствените, които остават изключени от “красивия нов свят” са работниците и селяните, които така и не получават политическа власт, а икономическото им положение се влошава все повече вследствие на разпространението на капитализма и това при все, че те са на първа линия в революциите, изнасят основната им тежест и дават най-много жертви.

untitled

Учредяване на Първия Интернационал

В годините след револционната 1848г, работниците и техните организации започват паневропейски диалог започнал като механизъм за справяне с общи практически проблеми, като например реакция срещу внасянето на чуждестранни работници с цел смазване на стачки. В същото време, сред работниците в Европа вече са добили известност идеите за демокрация на Чартистите, като и социално-утопичните идеи на Оуен, Фурие, Прудон и Сен Симон. Широките обществени маси все повече осъзнават общите си проблеми и започват да търсят общо решение за тях. Това води до редица срещи между различните работнически организации, част от които скрити зад странни имена, като “Филантропично дружество” за да избегнат преследването от закона.

international-founding-1864

Срещата в сейнт Мартин – 1864г.

Така се стига до голямата международна среща на 28 септември, 1864 г.  в Зала Сейнт Мартин в Лондон. На срещата присъстват широк спектър от европейски радикали, включително английски Оуенисти, френски последователи на Прудон и Бланки, ирландски и полски националисти, италиански републиканци, и германски социалисти, както и лидери на различни профсъюзни работнически организации. На срещата единодушно се взема решение да бъде създадена международна организация на работниците.  Това е началото на Международната Работническа Асоциация (IWA – International Workingmen’s Assosiation).

Академикът Карл Маркс присъства на учредителния конгрес, въпреки че не взема пряко участие в дебатите. Въпреки това, той е натоварен с разработването на програма за организацията. Aсоциацията има огромно влияние сред работниците, като в нея членуват около 8 милиона души.  На първия конгрес в Женева е взето решение борбата за 8 часов работен ден да бъде най-важната непосредствена цел пред организацията. Обсъждани са и теми около функционирането на бъдещото общество, след отхвълрянето на капитализма, като тези обсъждания резултират във всеобщото съгласие относно принципа на колективна собственост.

membership-card-international-working-men-s-association

Конфликтът между Маркс и Бакунин

Въпреки това, интернационалът е раздиран от остри противоречия и разделения.  Германската, английската и (немскоезичната) швейцарска групи подкрепят държавно-комунистическата, централизирана програма на марксистите, а белгийската, френската, испанската и (френскоезичната) швейцарска групи застават зад  анархисткия подход, който се застъпва за федерализъм, въз основа на пряк работнически контрол.fdsfsd

Този спор, който историците обичат да описват като сблъсък между Маркс и Бакунин, всъщност е сблъсък между две многобройни групи сформирани около държавно-централистичните идеи от едната страна и около федералистично бездържавните идеи от друга. Маркс и Бакунин просто се явяват най вокалните застъпници на едната и другата теза.

Марксиската позиция

В сърцето на марксисткия аргумент е идеята на Маркс, че „завладяването на политическата власт е първата задача на работниците“. Според защитниците на тази теза, така  работниците ще поемат контрола над държавата и ще използват нейните механизми за да премахнат капитализма. Следователно, за марксистите  „Основната цел е формирането на политически групи (партии), чиято цел е да овладеят държавната власт и да създадат работническо правителство. След като поемат контрола над правителството, работниците ще използват силата на държавата за да отчуждят земята и промишлеността от капиталистите и земевладелците. Икономиката след това ще се администрира от държавата, в полза на работническата класа. Ако работниците не могат да спечелят контрол чрез избори, тогава трябва да има политическа революция, за да се доберат до държавната власт и да създадат правителство на базата на „диктатурата на пролетариата“. Концепцията в центъра на марксисткото мислене е, че социалната революция може да се случи само след политическа революция, въз основа на която да бъде спечелен контрола над държавата.

Първата марксистка партия –  Германската социалдемократическа партия, основана през 1869 г., отразява именно тези идеи. Нейната програма твърди, че „завладяването на политическата власт е необходимо условие за икономическата еманципация на пролетариата“ и така непосредствената цел на партията трябва да бъде да се организира кампания, която да се бори за всеобщо избирателно право и други политически права. Нейна крайна цел е създаването на пан-германска държава.

Идеята, че социалната революция може да се осъществи чрез държавата почива до голяма степен на марксистката доктрина на икономическия детерминизъм. Той се основава на предпоставката, че естеството на икономическата система определя характера на обществото като цяло. Следователно политическите и социални условия се определят от икономиката. За да промени политическите и социални условия, трябва само да се промени икономиката и така самия акт на работниците, които премахват капитализма и поемат контрол над икономиката автоматично ще сложи край на експлоатацията и ще доведе до социално и политическо равенство.

Детерминизмът има и по-широк смисъл обхващащ марксистките теории за държавата. Държавата се разглежда от тях като инструмент на доминиращата икономическа класа, чрез който тя администрира обществото. След унищожението на капитализма и преобразуването на икономиката в колективна собственост, държавата ще се превърне в инструмент на работниците и може да започне да управлява икономиката от тяхно име. Допълнителен аргумент, използван от марксистите е, че икономиката, първоначално би трябвало да бъде под контрола на държавата, тъй като работниците нямат достатъчно опит за да управляват обществото. Те виждат в  „диктатурата на пролетариата“ чисто „преходен период“, през който работниците ще бъдат обучени за да поемат управлението на обществото. Държавата при социализма в крайна сметка би трябвало да стане излишна и „да изчезне сама“.

Анархистката позиция

Анархисткото крило в Първия интернационал, въпреки стремежа към една и съща крайна точка –  егалитарното, безкласово общество, предлага коренно различен подход за постигането му. Анархистите не приемат чисто политическата програма, насочена към овладяване на държавната власт и отхвърлят категорично идеята, че работниците трябва да подкрепят парламентарни кандидати и да участват в кампании за политически реформи. Те също така отхвърлят идеята за политически революции, насочени към създаване на правителство на работниците.

Анархистите заявяват, че политическите права, като например свободата на сдружаване, не трябва да бъдат изолирани от икономическата борба: тези права, твърдят те, могат да бъдат гарантирани само чрез икономическа борба. Ето защо, те отхвърлят чисто политическата борба изразяваща се в сформиране на политически партии на работниците. Вместо това, те се застъпват за самоорганизация на работниците в икономически организации (синдикати), които ще се използват чрез пряко действие за да се борят за икономически и социални промени водещи към колективна собственост.

Целта на тези синдикати е постоянно да свързват всекидневната борба за непосредствено подобрение на условията с по-широката борба срещу капитализма .В краткосрочен план те ще организират стачки и други преки действия срещу капитализма. В по-дългосрочен план, тази постоянна борба ще доведе до социална обща стачка (генерална стачка), по време на която капитализмът ще бъде свален и заменен с едно общество, в което хората ще контролират своите индустрии и общности.

Анархистката програма бе приета от Алианса в Женева в следния вид:

„Алиансът отхвърля всички политически действия, които не са насочени към непосредствения триумф на работниците над капитализма. Следователно той определя като своя крайна цел премахването на държавата. Държавите трябва да се заменят с универсална федерация на местните асоциации функциониращи чрез и във свобода. „

Акцентът върху „свободата“ в програмата на Алианса е важен, защото понятието за свобода лежи в центъра на анархисткото мислене. Въпреки, че анархистите в рамките на Интернационала приемат марксистките икономически аргументи, те твърдят, че не всички неравенства се коренят в икономическото неравенство. Според анархистите, те също така може да произтичат от неравнопоставените властови отношения, при които дадено лице, или групи от физически лица, могат да извършват принуда над другите. Те твърдят, че за да се предотврати това, обществото трябва да бъдат организирано по демократичен начин, въз основата на свободно сдружаване.

За анархистите, същността на бъдещото общество е в способността на хората да се обединяват доброволно, при равни условия, за да могат да решават какво е най-добре за тях като цяло.

Анархистите твърдят, че новото общество не трябва да бъде управлявано от горе на долу, а трябва да бъде пряко администрирано от народа от долу на горе. С други думи, хората трябва да се събират заедно, при равни условия, за да решават сами относно своите колективни нужди и цели и как най-добре да ги осъществят. Ако този процес не се осъществи и властта остане в ръцете на малцина, тогава социалното неравенство ще продължи да съществува.

В аргумента, че не всички неравенства произхождат от икономическата система, анархистите оспорват марксисткия икономически детерминизъм. Те също така отхвърлят идеята, че държавата би могла да се използва като инструмент за еманципация на народа. За анархистите, фактът, че капиталистическия парламент би бил елиминиран не е достатъчен, за да се гарантира, че държавата ще действа в интерес на народа. Те твърдят, че държавният контрол, по своята същност, се основава на принципите на малцинството над мнозинството.

За анархистите, перспективата за държавно премахване на пазарния капитализъм и частната собственост не означава, че държавата ще действа по различен начин и в посока на постигане на социално равенство. Те отхвърлят като наивна и надута марксистката идея, че, в новата “работническа държава” , „Научните социалисти“ ще управляват обществото в името на работниците. Вместо това, те прогнозират, че „научните социалисти” биха били по-склонни да използват властта си за да образуват нов управляващ елит и така марксистката държавата не би се основавала на диктатура на пролетариата, а на диктатура на една нова привилегирована политико- научна „класа” от научни социалисти. Според анархистите, докато текущата държава упражнява власт над мнозинството на базата на собствеността върху икономиката, новите социалистически диктатори също биха основавали своята власт над мнозинството на базата на тоталния си контрол върху икономиката. Резултатът ще бъде, че социалното равенство ще си остане само мечта.

Анархистите смятат, че държавната власт, независимо дали въз основа на парламентаризма или на революционната диктатура, е върховенство на малцинството над мнозинството, и следователно е несправедлива. Без значение каква форма приема  държавата, тези, назначени да управляват и администрират ще функционират като управляваща класа, придобивайки в процеса на упражнение на властта и привилегиите на управляваща класа. Като такaва, държавата се разглежда като класа сама по себе си, действаща от свое име. Освен това, една управляваща класа, основана на пълен държавен контрол, ще разполага със средствата да се превърне в един от най-мощните елити в историята, тъй като марксистката държава се стреми не само да контролира икономиката, но и целия държавен апарат, включително армията и полицията.

Анархистите твърдят, че програмата, която марксистите желаят да бъде приета от Интернационала, основана на „Комунистическия манифест“, написан от Маркс и Енгелс, не би довела до еманципация на работниците, а до тяхното поробване.

Например Бакунин заявява:

„Изграждането на мощна централизирана революционна държава неизбежно ще доведе до създаването на военна диктатура … тя отново ще осъди масите, ще ги регулира с укази, и ще доведе до стагнация … до робство и експлоатация извършвани от новата квази-революционна аристокрация“ ,

Това се оказва смразяващо точно предсказание за бъдещата съветска държава. За анархистите, държавата е репресивна по своята същност. Според Бакунин – основната причина за бедите на хората;

„Не се корени в някоя специфична форма на управление, а в самия принцип на управлението и в самото съществуване на управление, без значение под каква форма съществува то“

 

Print Friendly

Протести срещу работодателския произвол бяха проведени в два града на страната

На 24.10.2017, работници и синдикалисти от АРС проведоха протестни действия в София и Варна срещу кражбата на заплати. Въпреки лошото време, към протестите се присъединиха не само работници от ощетените фирми, но и солидарни с борбите на работниците граждани.

В София, протестът започна пред сградата на Министерски Съвет, където бе прочетено изявление срещу работодателския произвол, в което бяха засегнати и теми относно социалната политика на държавата. След това последва шествие до сградата на Българската Стопанска Камара, една от работодателските организации, които яростно защитаваха крадците и хвърляха кал по работещите хора през последните месеци.

Във Варна, поради поройния дъжд мястото на протеста бе изместено в последния момент и той започна в страни от Община Варна – под козирката на градската библиотека. Въпреки промяната в мястото и бурята, която се разрази в града, към протеста се присъединиха около 60 души. Изказвания направиха синдикалисти от АРС, както и работници от Пикадили. Бяха изчетени исканията на протеста, които остават непроменени:

1. Незабавно изплащане на всички дължими заплати, обезщетения и отпуски на всички ограбени работници;
2. Криминализиране на неплащането на заплати. Търсене на наказателна отговорност от собствениците на фирмите като физически лица;
3. Законодателни промени забраняващи на такива фирми длъжници да бъдат прехвърляни на трети лица и забраняващи на собствениците им да откриват нови фирми, докато не погасят задълженията на фирмите си длъжници;
4. Работниците да могат да инициират процедура по несъстоятелност;
5. Промяна на реда на кредиторите при несъстоятелност на компания, така че вземанията на работниците да бъдат с приоритет;
6. Увеличаване на срока за подаванена документи във Фонда за гарантиране на вземанията при фалит на компания на 1 година.

По време на изказванията, работниците дадоха ясно да се разбере, че ще продължат с протестите докато представителите на властта не приемат техните искания. След това, когато дъжда намаля, бе проведено и кратко шествие по централния булевард на града.

Тази мобилизация бе част от навлизащата вече в 8-мия си месец кампания на синдиката срещу работодателския произвол, която започна още през Март. Повод за кампанията стана масовата кражба на заплати от страна на бизнеса, при която само за последните месеци, няколко хиляди работници бяха ограбени от своите шефове. От тогава, до днес, ние организирахме серия от срещу между работници от различни сектори, синдикалисти и социални активисти, както и 12 протеста в различни градове в страната, в които се включиха стотици хора. Кампанията ще продължи, докато всички искания на работниците не бъдат изпълнени, а заплатите – изплатени до стотинка! На работодателския произвол трябва и ще бъде сложен край!

 

Print Friendly

Призив за протестни действия на 24.10.2017

На 24 Октомври от 18:30, работници от цялата страна излизаме на координирани протестни действия срещу работодателския произвол. Призоваваме всички членове и симпатизанти на Автономен Работнически Синдикат, както и всички работещи хора от София, Варна и околностите, да се присъединят към общата мобилизация. България е страната с най-ниско заплатен труд в целия ЕС. Цялата българска икономика е изградена около една схема за социален дъмпинг, при която работниците плащат за охолството на шепа привилигировани бандити, наречни за по-благозвучно „бизнесмени“. Ниските заплати са съпроводени с грубо погазване на трудовото законодателство – неизрядни договори (ако изобщо има такива), незаплатен извънреден труд, забрана за ползване на отпуск, непосилни смени, лошо отношение. Последните месеци, ние работниците показахме, че когато успеем да се обединим, можем да постигнем много. Само с няколко успешни протеста успяхме да помогнем на стотици работници от фалиралата компания Пикадили да възстановят здравните си права, отнети им от техните шефове, както и да накараме цялата държавна машина да се задвижи и да заработи в посока приемане на законодателни промени в полза на всички работещи хора в страната. Тези законодателни промени все още не са приети, а срещу тях се е изправило цялото работодателско и банкерско лоби в парламента. Именно затова е важно да излезем заедно на 24 Октомври и да покажем, че сме непримирими и няма да спрем с протестите и акциите на солидарност, докато парите на ограбените работници не бъдат върнати и законодателните промени не бъдат приети!

Протестите ще се проведат едновременно в два града в страната.

СОФИЯ 18:30 ПРЕД МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ
ВАРНА 18:30 ПРЕД ОБЩИНАТА

Нашите искания са ясни:

1.Незабавно изплащане на всички дължими заплати, обезщетения и отпуски на всички ограбени работници
2. Криминализиране на неплащането на заплати
3. Законодателни промени забраняващи на фирми, които дължат заплати на работниците, да бъдат прехвърляни на трети лица.
4. Промяна на реда на кредиторите при несъстоятелност на компания, така че вземанията на работниците да бъдат с приоритет
5. Увеличаване на срока за подаване на документи във фонда за гарантиране на вземанията на 1 година.

Няма да спрем с нашата кампания, докато представителите на държавата не бъдат вразумени, а представителите на бизнеса – озаптени.

На работодателския произвол трябва и ще бъде сложен край!

 

Print Friendly

Как уволнените работници от една фабрика в Чикаго я взеха за себе си.

Когато техният шеф се опитва да ги уволни, работниците от „Republic Windows and Doors“ окупират фабриката. Сега те под формата на кооператив са нейни собственици.

Преди девет години, през 2008, когато рецесията се задържа и съкращенията в страната достигнаха 500 000 души на месец, група работници от Чикаго спасиха фабриката си и вдъхновиха хората. Уволнени от шефа си те я окупират, вместо да напуснат. Уволнени и от втория шеф, те отново я окупират и създават работнически кооператив. Сега те са работници-собственици на цялото оборудване и са преместили фабриката на ново място.

Всичко, което искат да правят, е да се върнат към правенето и продажбата на прозорци. Не би трябвало да е толкова трудно да задържиш хубава работа в Чикаго, но „Кооперативът може да бъде път към оцеляването“, казва Армандо Робълс, един от работниците.

Робълс е един от 250-те работници, уволнени през Декември 2008 година без известие или обезщетение от „Republic Windows and Doors“, когато компанията съобщава, че затваря фабриката си в Чикаго. От компанията казват, че повече не могат да работят, понеже са изгубили линията си на кредитиране с Bank of America. Иронията в тази ситуация е ясна. Bank of America получиха милиарди държавни помощи, за да продължи да работи икономиката, и все пак работниците в тази фабрика бяха уволнени без да получат заплатите и обезщетенията си. Подкрепени от техният синдикат, „United Electrical, Radio and Machine Workers of America“, Робълс и неговите приятели работници гласували да се противопоставят. Те окупирали предприятието за шест дни, спечелвайки си обратно заплатите, обезщетенията и време, за да намерят нова компания, която да стане собственик. Чрез множество статии и новинарски репортажи относно тяхната борба, те окуражават обеднелия народ.

Потенциалът на връзките с обществеността, комбиниран с перспективата за намаляване на разходите и бумът на зелената икономика, накарали „ Serious Energy of California“ да закупят бившото предприятие „Република“ през Февруари 2009 година. Сред инвеститорите е „Mesirow Financial“, фирма базирана в Чикаго с близки връзки с Началника на щаба на Белия Дом (скоро след това избран за кмет на Чикаго) Рахм Емануел. С 15 милиона долара само от „Mesirow“,“ „Serious“ гледат напред, очаквайки да вземат важни федерални и градски поръчки.

Две години по-късно тези поръчки трябваше да се материализират. Врявата около зелената икономика? Чикагската голяма зелена схема за преоборудване? Те не се виждаха никъде, и градските и държавните разходи се движеха по тънък лед. До края на 2009 година само 20 от работилите в „Република“ работници бяха наети обратно. През Февруари 2012 година, „Serious“ обвяват също, че ще затварят фабриката в Чикаго и ще продават машините.

Този път на Робълс и другите им трябва само да окупират фабриката за няколко часа преди мениджърите да се съгласят на сделка. „Serous“ се съгласяват да дадат на работниците правото първи да купят оборудването на предприятието и 90 дни, за да излязат с оферта.

“Република“ си тръгнаха от работното ни място, „Serious“ също, но ние няма да изоставим своята работа!” казва Мелвин Маклин, който работи в предприятието повече от десетилетие. През времето между първото и второто уволнение, работниците и техните семейства са изчерпали всички други възможности. Случва се така, че след появяването си с Наоми Клайн и Ави Люис по GRITtv, Робълс и полевият организатор на United Electrical, Леа Фрайд се срещат с „The Working World“, организация с нестопанска цел, която помага за стартирането и поддръжката на работнически кооперативи в Аржентина и други Части на Латинска Америка.

С помощта на „The Working World“ и със съветите на колегите от кооперативното движение в Съединените щати и в чужбина, на 30-ти Май 2012 година, Робълс, Маклин и 22-ма техни колеги създават „New Era Windows“ LLC, работнически кооператив създаден в Илинойс за производство, което те обещават да е „на прозорци на качествени и на достъпни цени “.

Въпреки първоначалното споразумение, след много месеци на интензивна борба, през Август 2015, най-накрая „Serous“ се съгласяват да допуснат „New Era“ да закупи оборудването на фабриката. Борбата беше отчасти политическа – „Serous“ трябваше да бъдат натиснати да изпълнят обещанията си към работниците , но до голяма степен проблемът бе финансов. Новите работници-собственици решиха че ще получават равни надници и ще имат равни гласове при вземането на решенията. Те също така се съгласиха всеки от тях да допринесе със 1000 долара „дял за закупуване“ на оборудването. 58 годишният. Маклин, взел назаем час от парите от своя племенник, но казал, че усилието по събирането на парите си е струвало.

„Не е въпросът само до печалбата“, казва той- „Става въпрос за създаването на устойчиви общества, за запазване на работата там където хората имат нужда от нея. При нас няма да има големи, дебели като котараци продавачи, няма шефове, финансови и главни оперативни директори на които да плащаме. Ние вече знаем как да правим най-добрите прозорци… Не знаем със сигурност, дали ще успеем, но и не знаехме дали и окупацията ще бъде успешна – аз си мислех че ще отида в затвора. Докато ние не направим крачка напред и не опитаме, никога няма да знаем.“

Работниците направиха голям скок напред, но инвеститорите не бяха много склонни да ги последват. Въпреки подготвения бизнес план и достигайки до инвеститори със социално влияние, кооперативът беше далеч от способността да привлече рисков капитал. Дори със залога на оборудването, на работниците не им се удало да вземат почти никакви заеми. 500 000 долара, които успяват да съберат за покупката идват от един единствен източник – „The Working Wolrd“.

„Страхотно е това, което те направиха – и го направиха като обикновени хора“, казва Брендън Мартин, основател и директор на The Working World. „Но за да обърнеш правилата на капитала, имаш нужда от капитал. Не е достатъчно за работниците да осъзнаят че имат възможности;, те имат нужда и от ресурси.“

„Трябва да има държавна подкрепа, за да се запазват фабриките отворени и да се позволява на работниците да се опитват да запазят своите работни места“, казва Робълс. „Когато няма държавна подкрепа, поне трябва да има социална подкрепа, обществена подкрепа, каквото и да е. Загубата за общността е смазваща, когато затвори цяла фабрика.“

„Днес ние изграждаме своя нов кооперативен бизнес заедно, и решихме да го наречем „Нова Ера“, като се надяваме това да послужи за пример как трябва да се създават бъдещите работни места в Съединените щати. Всеки може да участва в изграждането на икономиката, която всички искаме, и никой не трябва да бъде третиран като временен или просто суров материал за нечий друг бизнес.

Ако можем да работим заедно, както сме доказали че можем, силно вярваме че бъдещето ще бъде по-светло за всички!“, пише на сайта на кооператива.

Превод от английски:
http://www.workerscontrol.net/authors/how-workers-laid–took-it-over-themselves

Повече за кооператива „New Era“ можете да прочетете на сайта им: http://www.newerawindows.com/

Print Friendly

Картелни споразумения в курорта Боровец ограбват работниците.


Работник региона ни изпрати сигнал за нередностите, на които стават жертва стотици работници всяка година в Боровец и Самоков. Повечето от нещата описани в сигнала са известни на всеки имал „шанса“ да работи в курорта и продължават от години. Публикуваме текста, който ни беше изпратен без редакция:

„Реших да ви пиша, заради многото нередности, които се случват в курорта Боровец и град Самоков. И на двете места си има картелни споразумения за заплати. Във всички хотели заплатите са едни и същи. Няма 5 звезди, няма, 4.На ти тая заплата от 540 лв! Навсякъде има двойни графици – един за пред проверяващи и един със поне 16 часови смени, които разбира се не се заплащат. Често няма и регламентирани почивки. Всичко това е обществена тайна от години, но никой не смее да си рискува мизерната заплата, като си отвори устата. И така хората търпят, а работодателите издевателстват. Силно се надявам нещо да се промени и да се спре това престъпно отношение към работниците. Силно се надявам на проверки и преосмисляне на заплати. Надявам се, но надали?!“

За да бъде спрян работодателския произвол в сектора, работещите могат да предприемат няколко стъпки. Първо, и най-лесно, е това, което всеки работник би трябвало да направи, когато установи нередност – да пусне сигнал в най-близката Инспекция по Труда. Тези сигнали могат да бъдат анонимни, а от инспекцията са длъжни да проведат проверка и при установяване на нарушения да наложат глоби. Естествено, голяма част от тези нарушения са трудно доказуеми чрез този тип проверки, а и не рядко инспекцията „жали“ по-влиятелните работодатели, които често се явяват нещо като местни сатрапи. За да се постигне траен резултат в борбата за достоен труд и заплащане, работещите в сектора трябва да се обединят в свой синдикат. Както шефовете се обединяват в тайни картелни споразумения срещу работещите, така и работниците трябва да се обединят и колективно да защитават правата си. Веднъж създали своя синдикална организация, те ще могат да предоговорят нивото на заплатите, работните часове и условията на труд. Ние от Автономен Работнически Синдикат ще подкрепим всяка подобна инициатива в сектора, като предоставим нужната експертиза и ще помогнем на работниците да преминат през целия процес на учредяване на тяхната организация.

Екип АРС

Print Friendly

Измамени работници и некоректни практики в мебелна компания в Добрич


Членове на синдиката в град Добрич ни сигнализираха за некоректна практика извършвана от шефовете на мебелната компания „Тедива“. Фирмата е пуснала обява, че набира тапицери. Ето какво ни разказва един от излъганите работници:

„При явяване на интервюто за работа се оказва, че не търсят тапицери, а по-скоро става дума за по-обща работа. При договарянето на условията, шефовете обещават заплата от 800лв, но колегите във фирмата разказват, че накрая получават минималната за страната заплата от 460лв. Освен това, ако няма работа ти режат още от заплатата. Въпреки, че започнах работа като тапицер и им казах че имам здравословни проблеми с бои и лепила, те ме изпратиха като общ работник при боите и лепилата. За 1 седмица работа при тях, договор така и не ми дадоха. Накрая просто се махнах. Преди това колегите ми разказаха, че въпреки големите обещания – развитие във фирмата няма. Единия от тях, с когото работих е във фирмата вече 2 години и получава 500лв.“

В компанията работят около 150 души, голяма част от които са висококвалифицирани. Шефът на компанията, Стоян Стоянов през 2012 г. става председател на Браншовата камара на дървообработващата и мебелната промишленост, в която членуват 400 фирми.

Предупреждаваме всички работници от региона да внимават при започването на работа в подобни компании. Припомняме, че работодателя е длъжен да състави трудов договор на работника незабавно , независимо дали това е за пробен период или не. Въпреки това, много работодатели, а както виждаме и шефове на работодателски организации, обичат да си правят оглушки, като по този начин грубо погазват трудовото законодателство. Призоваваме работниците при започване на работа да изискват незабавно да им бъде предоставен трудов договор и ако това не бъде направено, да не започват работа и да изпратят сигнал към своя синдикат или инспекцията по труда.

Print Friendly

arsindikat

 

Да спрем машината за неравенство!

Подписка за:
1. Необлагаем минимум
2. Гъвкав ДДС
Повече за инициативата на www.spravedliva.bg.

Съгласен съм името ми да бъде публикувано.

Всяка регистрация се проверява за автентичност! Вашите лични данни няма да бъдат предоставяни на трети лица и ще бъдат използвани единствено за целите на тази кампания.

Print Friendly

Депутатите се скриха от общия протест на работниците срещу работодателския произвол

На 05.09 излязохме пред парламента заедно с работници от Пикадили, Макс Телеком, шивачки от цеховете в Дупница, мини „Бобов Дол и химическите заводи в Димитровград. Някои работници пропътуваха стотици километри, за да подкрепят колегите си, както и да се солидаризират с борбата на работещите от другите сектори. Протестът беше подкрепен и от много граждани и социални активисти от столицата. Много от нас си взеха отпуска, за да могат да присъстват на протеста. Той беше организиран в работен ден, за да можем да се видим очи в очи с политиците, които вече месеци наред игнорират проблемите на хиляди работници, ограбени от работодателите. Оказа се обаче, че депутатите, които наскоро приеха забрана за сливането на почивни дни (поредната мярка приета в услуга на бизнеса), са решили … да слеят своите почивни дни. Те бяха преместили заседанието си предвидено за деня на протеста и сградата бе опразнена. Така нашите искания за сериозни законодателни промени, които да ограничат работодателския произвол, бяха изчетени пред празна сграда. Пред същата бяха изчетени и писмата на солидарност идващи от работници от различни сектори и фирми, както и от световноизвестната българска синдикалистка Костадинка Кунева, която обяви, че застава твърдо зад исканията на работниците и ще повдигне въпроса за нашата борба в европейския парламент.

Въпреки отсъствието на представители на властта, тази мобилизация бе изключителен успех за работниците. Тя представлява безпрецедентно в съвременната история на България, обединение между работещи от различни сектори, които се самоорганизират без участието на казионните синдикати, за да защитават своите права. Вместо да чакат някой „от горе“ да ги организира, работниците решиха да използват методите на автономния синдикализъм – те избраха самоорганизацията и солидарността, вместо представителството и бюрокрацията.

Този протест е само началото на кампанията, която ние от АРС, заедно с работниците от различни сектори, повеждаме срещу работодателския произвол и кражбата на заплати. Тепърва предстоят серия от срещи в различни градове на страната, чрез които ще опитаме да подобрим координацията и солидарността между нас и колективно да разработим успешна тактика за постигане на нашите искания. Надяваме се чрез тези публични срещи да привлечем още повече хора към общата кауза и да превърнем безобразията, които се случиха последните месеци в катализатор за реална социална промяна в страната.

На 20 Септември предстои разглеждане на част от нашите искания в Парламента. Очакваме с интерес да чуем дискусиите и аргументите, които политиците имат срещу нашите искания, и които досега не са благоволили да заявят публично. Исрено се надяваме, онази част от нашите искания, които изискват незабавна реакция от институциите – стартирането на процедура по несъстоятелност на фирмата оперираща с магазините Пикадили – Селект Трейд и удължаване на срока за кандидатстване във фонда за гарантиране на вземанията, да бъдат удоволетворени максимално бързо, тъй като всяко забавяне би унищожило шанса на стотици хора да получат това, което са си изработили с честен труд. Очакваме и ясен ангажимент и срокове за изпълнение на останалите искания в списъка.

Искаме да обърнем специално внимание на проблемите на бременните работнички и майките. В момента те са подложени на отвратителна атака от страна на работодатели и институции. От една страна принуждавани да напуснат работа, разкарвани постоянно между НАП и НОИ в търсене на правата си, част от тях наскоро научиха, че са им били отнети и здравните права. Това безобразие трябва да бъде прекратено незабавно, и ако проблемите на тези жени са безинтересни за институциите, ние ще се погрижим това да се промени в най-скоро време.

Призоваваме всички работници, измамени и ограбени от своите работодатели да се присъединят към нас. Заедно можем да се преборим с работодателския произвол и да извоюваме зачитането на правата ни, което ни бива отказвано, когато се борим по отделно. Призоваваме и всички работещи хора в България, както и хората, които не могат да понасят несправедливостта независимо дали то е насочено директно срещу тях, или срещу техни съграждани – солидаризирайте се с нашата кампания! Нека не забравяме, че ще оставим на децата си един свят пълен с всички несправедливости, пред които не сме имали смелостта да се изправим и силата да се преборим.


Свърежете се с нас на нашия имейл: arsindikat@gmail.org или на телефон 0878 609 886 или 0878 795 023

Print Friendly

Репортаж от тридневния фестивал за работническите борби във Варна

За поредна година във Варна беше проведен независимия фестивал „Бъди Промяната“. Както винаги досега фестивалът беше самоорганизиран и самофинансиран изцяло от доброволци – без участието на държавата, общината, бизнес спонсори или програми за финансиране. Той бе дело на доброволния труд на работници и активисти от Автономен Работнически Синдикат и съорганизаторите от сайта dokumentalni.com и VIPR.

Концепцията на фестивала винаги е била да поставя музиката, изкуството и всички останали събития случващи се в неговите рамки в контекста на социалните борби, като тази година решихме фокуса на феста да е конкретно върху работническите и синдикални битки. Повод за това решение ни дадоха интензивните работнически протести и стачки от изминалите месеци. Неизплатените заплати на миньорите в Бобов Дол и Оброчище, кражбата на заплатите на шивачките от Дупница и Ветрен, както и тези на работниците от Пикадили и Макс Телеком са само част от проблемите, предизвикали социални вълнения през изминалата година, а Автономен Работнически Синдикат участва активно във всеки един от гореизброените конфликти, така че определено имаше какво да кажем по темата.
Още първия ден на фестивала започна с представянето новите синдикални тактики набиращи популярност в България по време на лекцията „Автономния синдикализъм е оръжие“ проведена от членове на варненската секция на синдиката.

Посетителите на фестивала се запознаха с теорията и практиката на този тип синдикализъм(познат още като grass roots, base unionism или анархосиндикализъм) чрез примери от България и от чужбина, където той е силно разрпостранен и ефективен. Характерни за него са вътрешно-организационната демокрация и равнопоставеност между членовете, както и липсата на синдикален „елит“ и бюрокрация, което дава възможност за гъвкава защита на трудовите права на членовете на синдиката. Автономния синдикализъм е изключително ефективен в частния сектор с неговите тактики на организиране на „пикети“ пред частни фирми, по време на които синдикалисти блокират работата на обекта и удрят директно върху оборота и имиджа на компанията, за да принудят шефовете да седнат на масата за преговори. Друг важен аспект на автономния синдикализъм е, че той поставя работническите борби в по-широк контекст. Автономните синдикати участват в борбите за свободно и достъпно образование, свободно здравеопазване и безтаксов градски транспорт, както и във всички социални борби като се започне от съпротивата срещу увеличаващите се цени на комуналните услуги и се стигне до екологичните протести против презастрояването на жилищните квартали.

По време на първия ден от фестивала бе проведена и презентацията на Даниела Пенкова (една от съорганизаторите на фестивала и основател на сайта dokumentalni.com) на тема „Данъчна справедливост“, по-време на която бе обявена кампанията за въвеждане на необлагаем минимум и редуциране на ставките на ДДС за стоки и услуги от първа необходимост.

Чуждестранното участие на фестивала започна с Наз Шакар, активистка на турското революционно работническо движение, която разказа за социалните борби в Турция и за положението в страната след проваления опит за преврат.

Другата лекция през този първи ден на фестивала, беше проведена от Йозеф Мюлбауер от Варненския Институт за Изследване на Мира по време на която се запознахме с дейността на българо-австрийския институт основан от Мюлбауер и занимаващ се с критика на държавното управление и борба за мир чрез икономическо и политическо преустройство на обществото според принципите на пряката демокрация и социалната справедливост. Важна част от темите обсъждани по време на тази лекция бяха и тези за феминизма, правата на животните и др.

Денят завърши с премиерната прожекция на два филма:

Реквием за американската мечта (САЩ) – док.филм


Във фабриката (Италия) – док.филм

http://www.dokumentalni.com/archives/4567

 

Втория ден на фестивала започна с лекцията на Петър Пиперков „Как да променим света без да знаем как / „How to change the world without having a clue““ по време на която поговорихме за автономните движения по цял свят, които отправят предизвикателство на капитализма и държавата, организирайки алтернативна икономика базирана на солидарността и взаимопомощта и заменяйки авторитарните институции с такива базирани на гражданско участие и директна демокрация. Стана дума за Сапатистите, за окупираните фабрики в Аржентина и Гърция и за солидарните мрежи и кооперативи изградени в Испания.

Последва лекцията „Феминизмът в контекста на социалните борби“ водена от нашия гост от Австрия – Мариеле Мариспоза, която говори за изключителната важност от поставянето на борбата за женско освобождение в контекста на всяка социална борба претендираща да бъде революционна.

След нея, на сцената излязоха хората от екипа на лявото списание dВерсия, които разказаха повече за идеите зад списанието и за новия сборник, който издадоха тази година.

Прожекциите този ден бяха на филмите:

Новите владетели на света (Австралия)

Изкуствено създадени пейзажи (Канада)

http://www.dokumentalni.com/archives/2110

На третия и последен ден на фестивала се запознахме с дейността на новия антиавторитарен социален център – Фабрика Автономия, който отвори врати преди няколко месеца в София. Научихме за самоорганизацията и изграждането на социални пространства в градовете, като форма на съпротива срещу доминиращите обществото пазарни принципи и държавен контрол.

Централното събитие на деня беше срещата с работници от фалиралата верига Пикадили, които, заедно с Автономен Работнически Синдикат поведоха борба за социална справедливост организирайки серия от протести и стачки, кулминирайки в общонационалната кампания „Да спрем работодателския произвол“. По време на събитието официално бе даден старт на тази обща кампания, в която се включиха и работниците от Макс Телеком, миньори от Бобов Дол, шивачки от Дупница и работници от други сфери, които заедно ще излязат на 5-ти септември от 10:00 пред парламента в София с искания за незабавно изплащане на откраднатите заплати и радикални промени в законодателството.

Видео обръщение на активистка от работническото движение в Турция, която бе дошла специално за да подкрепи борбата на работниците.

 

Продължихме с радикален хип хоп от нашите приятели El Freegano и Abstact, който забива за първи път пред варненска публика.


Последния ден на фестивала завърши с прожекции на филмите:

Последният удар за България (България) – док.филм

Бунтовна земя (Аржентина)

По време на целия фестивал бяха организирани щандове, на които се разпространяваше радикална литература, както и множество листовки и книжки издавани от самоорганизирани леви и анархистки колективи от България и света. Повечето от посетителите за пръв път научиха за различните инициативи представени на фестивала, а част от тях се присъединиха към Автономния Работнически Синдикат.

Фестивалът Бъди Промяната се превърна в една изключително успешна традиция, която вече 5 години обединява работници, активисти и студенти разкривайки общите траектории на съпротива и привличайки все повече хора към каузата за изграждане на едно общество базирано на свободата, равенството и социалната справедливост. Очакваме ви и догодина!

Print Friendly

Социална борба без компромиси!