Растежът на доходите остава мираж


Автор: Миглена Иванова

Осигурителните прагове, съкращенията на нискоквалифицираната работна ръка и инфлацията изкривяват статистиката за ръста на доходите, заплатите и производителността на труда у нас

Растежът на заплатите в България да се обвърже по-тясно с ръста на производителността на труда. Това е една от основните препоръки на Европейската комисия и на Съвета на Европа, отправени след оценката на Националната програма за реформи през 2011 г. и на Конвергентната програма за периода 2011 – 2014 г.

За растеж на доходите според производителността на труда, а не чрез налагането на административни мерки, настояват и българските работодатели. Не случайно при обсъждането на минималната работна заплата само Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) подкрепи решението на правителството това да стане с 12,5% – от 240 на 270 лева.

Основният мотив на кабинета за повишаване на минималните доходи беше свързан с намерението да се компенсират най-уязвимите групи, които след приспадането на данъци и осигуровки разполагат с доход под прага на бедността. Според управленците това ще осигури защитата им от растящата инфлация и ще се повиши вътрешното потребление, чието слабо ниво дърпа икономиката ни назад.

Другите работодателски организации смятат, че е по-добре правителството да създаде механизми за насърчаване на бизнеса при създаването на нови производствени мощности, особено в секторите с най-висока производителност на труда. Така ще се стабилизира безработицата на по-ниски нива, ще се стигне до по-висока заетост и по-добро заплащане на труда, включително и до увеличение на минималната работна заплата, но според възможностите на съответните браншове.

Компромисният вариант, който работодателите предложиха, е да се търсят възможности за повишаване на минималния доход с бюджетната процедура за 2012 г.

Растат ли обаче реално и доходите, и производителността на труда в България, както сочат данните на Националния статистически институт (НСИ) и на ЕК и както твърди правителството? По-скоро данните се изкривяват заради наличието на минимални осигурителни прагове, както и заради съкращаването на нискоквалифицираната и нискоефективната работна ръка, е преобладаващото мнение.

Растежът на доходите и производителността – какво показва статистиката

Според Еврокомисията в годините преди кризата в България е наблюдавано голямо увеличение на заплатите, което през четвъртото тримесечие на 2007 г. достига 20% спрямо предходната година. Вследствие на икономическия спад растежът на заплатите е започнал да намалява, като през 2010 г. това намаление е с 10% при работещите на трудови договори, което е много над нивото на производителността.

Според данните на Националния статистически институт през първото тримесечие на 2011 г. заплатите, които формират основната част на доходите на домакинствата в страната, са нараснали с 1,3% спрямо първите три месеца на 2010 г. За цялата 2010 г. обаче доходите на домакинствата, формирани от работна заплата, са намалели с близо 4 на сто. През 2009 г., когато кризата започна сериозно да се усеща в България, равносметката е  годишен ръст на заплатите от малко над 6 процента, а през 2008 спрямо 2007 г. – 22,5%. С други думи, растеж има, но е значително по-бавен.

Националната статистика сочи, че през първото тримесечие на 2011 г. производителността на труда е нараснала с 4,9 процента на годишна база. За аналогичния период на 2010 г. е отчетен растеж от 4 на сто, докато за първите три месеца на 2009 г.е отчетен спад на производителността с 3,1%.

Изводът е, че според така представените данни действително растежът на заплатите изпреварва значително растежът на производителността на труда. Но го има и ефектът на „кривото огледало“ – с минималните осигурителни прагове за оделните професии, съкращенията на нискоквалифицираната и неефективна работна ръка и растежа на цените.

Как се изкривяват данните

Минималната работна заплата няма пряко влияние върху растежа на заплатите на населението, посочва икономистът Теодор Георгиев. „Нивото на заплатите на служителите в една фирма зависят от приходите на същата тази фирма, т. е. ако те се увеличат – най-вероятно служителите ще получат част от това увеличение като повишение на заплащането“, обяснява той.

Според Георгиев е необходимо да има добри условия за развиване на бизнес в страната, особено на малките и средни предприятия, които са основен двигател за създаването на нови работни места и развиването на средна класа.

От друга страна, няма точни данни колко заети реално получават минимално възнаграждение. Работодателите се възползват от вратичката на осигурителните прагове,  а за много професии и длъжности именно минималната заплата е минималната сума, върху която да се плащат осигуровки на заетото лице. Останалата част от заплатата или се дава „под масата“, или се осчетоводява по друг начин. Така няма как да се отчете с максимална точност каква е тенденцията в движението на заплащането.

Само в обществения сектор е ясно колко хора работят на минимална заплата. Според разчетите на Министерството на труда и социалната политика (МТСП), те са под 20 хил. души, от които 13 хиляди са в бюджетната сфера. Това са хората, които ще получат увеличение на разполагаемия си доход. Само че заради инфлацията и увеличението на цените една голяма част от това увеличение ще бъде „изядена“.

„При положение, че има увеличение на режийните разходи за ток, парно и газ с между 5 и 10% от 1 юли, както и нарастване на цената на горивата с над 5% в последните 6 месеца, няма как да растат брутните и нетните доходи. Ако следваме тази логика, това означава, че дори имаме нетно намаление на доходите“, смята Теодор Георгиев.

Има и друго обяснение за ръста на заплатите, респективно – доходите, и производителността на труда, а именно – съкращенията на нискоквалифициран персонал. С развитието на кризата много работодатели предпочетоха да запазят по-висококвалифицираните си кадри. И ако средната работна заплата е била на ниво Х, след съкращаването на неефективните и нископлатени кадри тя се изчислява от заплатите на по-високоплатените. Така нивото й достига У – по-висока цифра от Х без реално доходите да са били повишавани.

Оттук и ръстът на производителността – след като от дадена фирма излиза персонал, задълженията на съкратените се преразпределят върху всички останали служители. Спорно е обаче доколко те биха могли да вършат задълженията си по-ефективно, когато са натоварени с допълнителни отговорности. Тази политика на преразпределяне на работата също си има предел, който след като бъде преминат, производителността на труда вероятно отново ще започне да пада.

„Социалните“ функции на минималната заплата

На минималната заплата у нас са възложени социални функции – да защити най-бедните от инфлацията, да служи като база за изчисление на различни обезщетения и т. н. От тази гледна точка, като основен фактор за социална и подоходна защита, увеличението на минималната работна заплата е крайно наложително.

От една страна обаче минималното възнаграждение не успява да изпълни социалните си функции заради въздействието на „изкривяващите“ фактори. От друга – ефектът от повишението му е спорен.

Бизнесът посочи три основни негативни ефекти от увеличението на минималната работна заплата – свиването на заетостта, ръстът на сивия сектор на икономиката и увеличението на безработицата заради покачването на разходите за осигуровки с ръста на осигурителните прагове за длъжностите, които съвпадат с минималната заплата. Сивият бизнес ще процъфтява и ще заема все по-голям дял от икономиката, а това обрича доходите на дългосрочно „замразяване“ и голяма част от българите – на бедност, т.е. подоходната политика на правителството е обречена на провал.

По-важно е държавата да се концентрира върху премахването на осигурителните прагове и намаляването на данъчно-осигурителната тежест и за заетите, и за бизнеса, за да накара работодателите да излязат „на светло“. Това би бил по-ефективен инструмент в борбата с бедността, отколкото изкуствената държавна намеса за „повишаване“ на доходите.

Другият момент е в концентриране на усилията за повишаване на производителността на труда и създаването на нови производствени мощности. Така необходимостта от ръст на заплатите и доходите ще дойде от самата икономика, безработицата ще се стабилизира, заплащането ще расте, а оттам – ще се стигне и до увеличение на минималното възнаграждение.

За да се подобри ситуацията на пазара на труда, Европейската комисия препоръча на България да повиши качеството на публичните услуги по активизиране и помощ при търсене на работа и преквалификация. Препоръчва се още повече хора да бъдат обхванати от програмите за активна заетост, да се засили мониторингът на мерките и програмите за заетост и обучение, тъй като те имат краткосрочен ефект.

Брюксел ни препоръчва още да се даде възможност на младите да учат и работят едновременно, като се организират стажове, а образователната система да се пригоди към нуждите на бизнеса.

www.investor.bg

Сподели:
Edno23 Favit Svejo Twitter Facebook Google Buzz Delicious Google Bookmarks Digg
Print Friendly

Коментирай

Трябва да влезеш, за да напишеш коментар.