Мнение на работник за ситуацията на „пазара на труда“…


глобиСедя и си мисля… от петък насам бях доста болен. Бях малко на легло, а останалото време прекарах със семейството си в парка. Беше чудесно. Утре, четвъртък, съм отново на работа. За трите дни прекарани в къщи имам болничен благодарение на трудовия договор сключен с работодателя. Но този договор не отразява реално парите, които ми се плащат. Съответно и болничният, който НОИ ще ми изплати след месец, ще бъде въз основа на парите посочени в договора – 320лв. Радвам се, че успяха да ми изплатят заплатата само със 7 дни закъснение, за да мога да си купя лекарствата.

От една страна, работодателят ми извършва престъпление, с/у мен и с/у законите, които регулират трудово-правните взаимотношения м/у мен и него, прикривайки реалните пари, които изплаща на работниците, мислейки си, че прецаква държавата, като не плаща високи данъци, но реално прецаква работника. В този случай държавата, която се явява единственият орган, който определя нашите взаимотношения (на теория) чрез нейните закони и институции, които следят (олелее!) прилагането на тези закони, е единственият „приятел” в тази ситуация. Парите от данъци и такси, които държавата събира от частници и др. не знам точно къде отиват може би за социалните функции на държавата – в здравната, пенсионната и други системи, а също може би и в пътища. Но тъй като 99% от работещите на трудов договор хора работят така, ще оставя ситуацията в – пас.

Мисля си за това, че моят работодател експлоатира здраво и мен, и колегите ми. Налага свои правила и закони, които изпълнява с глоби, принуди, заплахи и др. Разбира се на него не му трябва държавата да му се бърка в печалбите. Неговите закони се регулират от свободния пазар на тази икономическа система на експлоатация наречена капитализъм, срещащ се тук и там в новата си хардкор версия – неолиберализъм. Човекът изкарва доста пари на наш гръб, защото притежава капитал и средства (машини) за производство. Аз нямам такова нещо, успявам само да продавам труда си.

От друга страна, държавата ни съвсем забуксува. Правителството подаде оставка. Служебното още се мъти. Ако ще има да се случва нещо хубаво, сигурно няма да е скоро. Но живо ме вълнува ролята и функцията на държавата в създалата се ситуация. Единствено помощ от държавата съм получавал, освен средното образование, когато бях на борсата на труда за 3 месеца. А също и по време на официалните празници, когато съм почивал, но съм получавал заплата. Чудно ми е какво толкова ще направи държавата сега с въпросния „сив сектор”, където хората нямат договори, осигуровки, работят на наистина плаващо работно време без смени, почивки през деня, почивни дни или т.н. Все неща, от които те имат нужда, а аз само мрънкам.
В заключение, ще напиша че осъзнавам и позицията, от която пиша. На човек с работа, което е добре. На човек работещ на трудов договор, което е още по-добре. И на човек с физически данни на бял източно-европеец, което си е направо супер като се има предвид, че хората от друга етническа принадлежност трудно намират работа различна от тази на чистач и общак в града или дървосекач на село.

М.

Сподели:
Edno23 Favit Svejo Twitter Facebook Google Buzz Delicious Google Bookmarks Digg
Print Friendly

Коментирай

Трябва да влезеш, за да напишеш коментар.