Гавра с български работник в Кипър


DSCN0209-460x250

Това, което се е случило на Кирил Станоев е показателно за няколко неща – условията при които се трудят в „чужбина“  стотиците хиляди сезонни или по-постоянни български „гурбетчии“ в борбата им за хляб; Отношението на съвременните робовладелци (работодатели) към тях; Отношението на „нашите“  дипломати (хрантутници и мързеливци), към проблемите на сънародниците им.

Случката е от лятото на 2012г. Кирил Станоев така и не получава парите, които му дължат за отпуски, нито обезщетение за трудова злополука. Възстановил се е частично от травмата в крака, но не може да работи нещо, което изисква продължително да се стои прав.

Ето хронологията на събитието, в документи.

След злополуката, Кирил праща до посолството ни в Кипър следното писмо:

И С К А Н Е

от Кирил Йорданов Станоев и Радостина Георгиева Станоева

България, град Дупница, област Кюстендилска,

Относно: Некоректен работодател- Панайотис Ахилеас – пералня Лампси, Никозия

Аз и съпругата също сме потърпевши от този работодател и искам да ни окажете съдействие съгласно законите в Кипър за получаване на обезщетение за трудова злополука, както и да ни бъде изплатена полагащата се сума да отпуск.

Случаят е следният :

работех като шофьор при Панайотис, с договор. На 05.06.2012 г при изпълнението на курса, пред раковата болница в Никозия, падна борда на камиона и ми премаза крака- от коляното до ходилото нямаше останала кожа на крайника ми , а също и в долният край крака беше размазан и счупен. Охраната пред болницата веднага извика линейка и бях откаран в болница. Работодателя дойде , не да види как съм , а да ли мога да завърша курса в град Никозия и след това трябваше веднага да се ходи на хотел Родон, а шофьори нямаше.

За проблемите на камиона собственика знаеше , многократно му казвах, но не предприемаше никакви действия, защото ги наемаше от някаква автокъща.

Този господин ни остави и мен и съпругата ми ,която беше с мен в болницата – 36 часа без храна ,без вода,без пари – не се обърна по никакъв начин да попита дали имаме нужда от нещо.

Когато ме изписаха от болницата се върнахме с съпругата ми пак в пералнята. На мен не ми позволяваше Панайотис да излизам от бунгалото , което беше с размер 2/3, градусите гонеха 45, а тоалетната се намира на втория етаж на друга сграда, болките адски, мизерията отвратителна.Съпругата ми не се примири с тези условия и си потърси друга работа, тъй като аз не можех да работя.Останах да пренощувам две нощи в бунгалото на пералнята и кипъреца ме изгони най- нахално, защото съм нямал право да спя там, без да знам, че той ми е прекратил договора още в деня на злополуката и нямал никакви ангажименти към мен или ако остана да му платя 100 евро за нощувка. Събрахме каквото можахме и напуснахме този ад.

ОБЕЗЩЕТЕНИЕ НЕ ПОЛУЧИХ, въпреки че си представих всички необходими болнични листа, както и сметка – така и не разбрах защо,само искам да уточня, че синът на Панайотис, който е счетоводител на фирмата, не пожела да ми оформи документите за трудова злополука, а като битова.

Искам Вие като инстанция да ни окажете съдействие , какво трябва да се предприеме за да бъда обезщетен за трудова злополука, както да съдействате на мен и съпругата ми като български граждани, да си получим парите, които ни се полагат за дните с право на отпуск. Не сме запознати със законите на Кипър, но това нечовешко отношение от кипърския работодател , болките които изтърпях поради неговото нехайство като лош и безотговорен работодател, бавното ми възстановяване, безпаричието, искам да бъде овъзмездено.

Разполагаме с така нареченият „жълт“ лист, както и други необходими документи, доказващи връзката ни с този работодател като трудов договор, копия на чекове, осигурителните ни номера, както и платената комисионна на г-жа Дражева

С уважение!

Кирил и Радостина Станоеви

От посолството в Кипър, претрупаните с работа (плажове, партита, коктейли) родни дипломати, дори не пожелават да се запознаят с проблема на Кирил и директно го препращат към трудовото аташе (бг данъкоплатеца издържа и таквиз туристи по света) за Гърция и Кипър, която отговоря със следното писмо:

Здравейте,

Казвам се Екатерина Димитрова и съм трудово аташе за Гърция и Кипър, с постоянно седалище в Атина. На всеки два месеца идвам в Никозия за една седмица и обявявам Приемен ден. Трябвало е да ме потърсите веднага след случая, ако не съм в Никозия, по телефона в Атина, за да ви консултирам какво е трябвало да направите. Така постъпиха и вашите колеги в същата пералня, които имаха проблеми преди няколко седмици.

Трябва да знаете, че всичките действия, които е трябвало да направите веднага след инцидента, могат да бъдат направени само лично от вас – подаване жалба в кипърската инспекция по труда, с приложени медицински документи, посочени свидетели на инцидента и т.н. Освен това е трябвало да се обърнете към синдикатите, от тяхна страна ще имаше натиск върху работодателя, щяха да ви предоставят безплатна адвокатска защита, да се срещнат с инспекцията по труда и настояват за обективни санкции за работодателя.

Ние като посолство освен консултирането ви какво трябва да направите, можем да поставим въпроса в кипърското министерство на труда, да настояваме и пред директора на кипърската инспекция по труда, да си получите нужните обезщетения. Да поставим и въпроса за фирмата, която ви е изпратила на работа в Кипър и защо и тя не се е намесила за съдействие – каквито отговорности има.

Отминаването на година след инцидента, прави невъзможно регистрирането му като трудова злополука и изплащане на обезщетение със задна дата.

Въпреки това обаче, ако искате някакви други уточнения, може да ми позвъните на тел; телефона звъни в стаята ми, ако не отговарям значи съм в движение, бъдете по настоятелни !

поздрави

Екатерина Димитрова

Тъй като Кирил е лежал на легло с премазан крак, без пари и не е разполагал с вълшебно килимче за да издирва госпожата и подобните ней из Гърция и Кипър,  отговоря така:

Благодаря за отговора,

само искам да уточня ,че точно преди 1 година се чух с Вас по телефона и Вие лично ме прехвърлихте към Стела Георгиева . Госпожата поиска 150 евро за да се състои среща с адвокат, така че няма безплатни консултации, а и другото което беше пречка , че тя предлагаше среща в друг град , а знаете ли как се чувства човек без пукната пара в джоба си , защото работодателя е некоректен и те е изхвърлил като куче, спиш при приятели и си със СЧУПЕН КРАК, дори и малките разстояния са много трудни за преодоляване в този случай.

Автономният работнически синдикат е солидарен с Кирил Станоев и неговото семейство и ще направи възможното, той да си получи дължимото.

Без компромиси!

Сподели:
Edno23 Favit Svejo Twitter Facebook Google Buzz Delicious Google Bookmarks Digg
Print Friendly

Коментирай

Трябва да влезеш, за да напишеш коментар.