„Плащай!“ Историята на Владимир К. и неговите колеги строители в Дрезден


Като част от кампанията на АРС – „Работници зад граница“ публикуваме един материал, който получихме от нашите приятели от анархо-синдиката FAU (Германия), в който те ни разказват епизод от опита си в борбите на мигрантския труд, и по-специално общата им борба с един български работник в Дрезден. 

Това е историята на Владимир К. и неговите колеги. През 2013 година започват големи строителни дейности в комплекс в Дрезден Льотбау, Германия, които се провеждат от фирмата Вормил Грундщюкгезелшафтен Gmbh (Vormil Grundstcksgesellschaft GmbH). През пролетта на 2014 година работникът Владимир започва работа по конструкциите. По това време там работят още над 35 български и гръцки работници. Шефът се казва Йордан Генчев, работата се ръководи от името на неговата фирма Сити Актив (City Aktiv GmbH). Официалният адрес на фирмата към този момент е просто една пощенска кутия в Берлин.

Работниците са доведени в Германия с обещания за справедливи заплати и добър подслон. Владимир, като един от по-старите работници има за задача да наглежда работата и да се занимава с въпросите, свързани с инструментите и машините на работниците, занимаващи се със строителни дейности. Освен това той трябва да пише доклади до Генчев и да помага там, където е необходимо.

Получават ли обаче работниците справедливи заплати и добър подслон? Отговорът е „Не“! Те трябва да подпишат договор за наем за стаите, намиращи се в сградата, която реконструират. Тя е препълнена, мръсна, студена и разполага само с няколко бани и тоалетни, които са едва използваеми. Поради липса на друг избор те се съгласяват и така част от заплатите им отиват обратно в джоба на Генчев. В същото време заплатите стават все по-малки, а сроковете за изплащането им – все по-големи. Имало е случаи, в които са получавали само по 5 евро.

Работниците, които се свързаха с нас разказаха, че им е било казано да се хранят в кухните за бедни, както и че са били подтиквани да си тръгнат с думите – „на който не му харесва, може да напуска, защото в България има достатъчно гладни хора“, които биха дошли на тяхно място.

Не са били взети никакви мерки за сигурност по време на работа. Точно обратното – работник, който е паднал от третия на втория етаж поради липса на предпазни конструкции е трябвало да заплати гипсокартонената плоча, която се е счупила при инцидента.

Според работниците, това е само една от многото наказателни глоби, които шефът е налагал. На 19-ти юли 2014 година заплахите, насочени предимно срещу гръцката част от работниците, които изисквали по-добри условия на работа, преминали в брутално използване на сила. Работникът ни разказа, че той и и други работници са били бити толкова лошо, че се е наложило да влязат в болница. На същата вечер Генчев вика други двама биячи от Регенсбург, които е трябвало да накарат говорителя на групата работници да мълчи. За щастие групата с общи сили успяла да отблъсне тази атака.

В крайна сметка работниците се обръщат към гръцката общност, която организира демонстрация на 22 юли заедно с ИГ Бау (IG Bau – голям немски работнически синдикат) и консултативния съвет за чужденците.

Членове на FAU, както и местните хора от квартала научихме за този случай от статия във вестника на следващия ден и още на същия следобед отидохме до работното място, за да попитаме как можем да бъдем полезни. Настроението беше лошо и няколко работници вече бяха опаковали багаж си и щяха да си търсят нова работа. Другите бяха спрели да работят. Комуникацията течеше трудно, а недоверието и страха от Генчев вземаха превез.

FAU и съседите от Льотбау се  върнахме отново през следващите дни. Комуникацията стана по-уверена и ангажираща.

FAU организира среща с членове на Консултативния съвет за чужденците и с бития работник, като предложи на целия колектив да отвърне на удара с правни и преки действия.

Също така организирахме среща между Генчев, Владимир и още няколко работници, на която Генчев започна да се оплаква, че компанията, поръчала строежа не му плащала, поради което той трябвало да започне процедура за фалит.

След това той започна да изплаща една част от липсващите заплати, надявайки се навярно по този начин да спре конфликта. За съжаление това се оказа печеливша тактика. Всички колеги освен Владимир започнаха да си търсят друга работа, защото се нуждаеха бързо от пари. Но Владимир остана. FAU, заедно с анархистки организации и проекта за осигуряване на подслон WUMS в Льотбау започнаха силен натиск чрез серия от действия.

Генчев и компанията му минаха в нелегалност, FAU започна дело за компенсации в съда, а Владимир остана в жилище на проекта за подслон WUMS за няколко месеца. След това той трябваше да се върне по семейни причини в България.

Съдът за съжаление отлагаше отново и отново делото, докато най-накрая отхвърли исканията. Генчев излъга, че той е направил договор на Владимир, но го е освободил непосредствено след това, защото не е имал достатъчно добра квалификация. Той също така заяви, че сумата от 1200 евро., за които Владимир има бележка, не били за заплата, а просто помощ, за да може да се прибере в България.

Колко мило от страна на господин Генчев, да даде на непознат 1200 евро и дори да не си ги иска обратно! Владимир от своя страна бе в състояние да опише в детайли своите дейности по строежа, условията на труд там и дори да назове свидетели.

Тъй като обаче той не си е записвал, колко е работил всеки ден, съдът обяви привикването на свидетели за неуместно и отхвърли искането. Според FAU Дрезден, това е правен скандал!

Тъй като Владимир чака година и половина за своята заплата, а Генчев дори не изрази съжаление по време на срещите в съда, FAU реши да го постави под натиск с решителна синдикална кампания, паралелно с ревизия, като по този начин изобличи нехуманната му бизнес дейност. През следващите седмици започнахме онлайн петиция срещу Сити Актив (City Aktiv GmbH) и нахлухме в офисите на компанията в Берлин.

Започнахме и кампания за личен натиск над Генчев. Направихме демонстрация пред дома му.  Разпространихме листовки сред неговите съседи, в които ги уведомихме за неговите бизнес практики. Също така му изпращахме постоянно „картички“, за да може всеки път когато отвори пощата си да бъде под напрежение. В крайна сметка, Генчев беше принуден да потърси закрила от полицията, а тази кампания му послужи за урок за това как трябва да се държи с работниците си.

FAU Дрезден

 

Сподели:
Edno23 Favit Svejo Twitter Facebook Google Buzz Delicious Google Bookmarks Digg
Print Friendly

Коментирай

Трябва да влезеш, за да напишеш коментар.