Една голяма победа за работещите хора в България


На 13.12.2017 парламентът гласува и прие окончателно пакет от законодателни промени ограничаващи работодателския произвол и даващи достъп на работниците до фонда за гарантиране на вземанията. Това се случи след повече от 9 месеца на протести организирани от работници от различни градове и сектори, заедно с Автономен Работнически Синдикат.  Тези промени бяха изискани от работниците още от началото на месец Март тази година, когато избухнаха първите масови протести срещу кражбата на заплати. След продължителна борба и безпрецедентното за България обединение между работници от различни сектори в името на една обща кауза – ние спечелихме! Това беше трудна победа в една битка, която много хора смятаха за невъзможно да бъде спечелена. Но ние успяхме. Борбата отдавна вече не беше заради неизплатените заплати. Въпросът беше принципен, затова ние считаме нашата победа преди всичко за морална. Показахме, че ние като работници, или както медиите обичат да ни наричат „обикновени работници“, можем да постигнем необикновени неща, когато сме обединени и решителни. Не само извоювахме изплащането на изработените от нас с честен труд заплати, но чрез законодателните промени, които принудихме парламента да приеме, ние осигурихме по-сигурно бъдеще за стотици хиляди български работници, които вече ще имат достъп до фонда за гарантиране на вземанията и никога няма да изпаднат в ситуацията, в която се озовахме ние.

Как се стигна до тук? Повече от 700 души от една от най-големите вериги за търговия на дребно в страната – Пикадили не получиха изработените си възнаграждения за януари и февруари. По същото време се оказа, че 150 работници от третия мобилен оператор в страната Макс Телеком също са без заплати и то от месеци. Всичко това се случи в контекста на кражбата на заплатите на стотици шивачки в Дупница и Ветрен няколко седмици по рано, както и бунтовете на миньорите в Бобов Дол и Оброчище, чиито заплати бяха забавени с месеци. Във въздуха витаеше общото усещане, че това безобразие не може да продължава повече.

Когато избухнаха първите протести в Пикадили във Варна, работниците бяха наясно с две неща. Първо – че вероятността да си получат парите е нищожна, тъй като досега в такива ситуации работниците обикновено „пият една студена вода“ и второ – че въпреки това, те ще се борят! „Ние ще сме първите, които ще успеят да си извоюват заплатите“ – беше едно от изказванията по време на първия протест преди 9 месеца – „Не го правим само заради нас, а заради всички, които стават жертва на безхаберието и наглостта на работодателите. На работодателския произвол трябва и ще бъде сложен край!“.

Последваха мощни протести на работниците от Пикадили в София. Към протестната вълна се присъединиха и работниците от Макс Телеком, които блокираха улици и нахлуха в офисите на компанията. Недоволството се разрастваше. Протестите из страната бяха придружени и с други акции – отворени писма до институциите, организиране на срещи и асамблеи, подписки и участия в телевизионни предавания. Борбата на работниците привлече вниманието на медии и на институции. В София и Варна бяха организирани срещи с омбудсмана, който прие да внесе исканията на работниците за законодателни промени в Парламента още през Май. Депутатите ги отхвърлиха, но вместо да се отчаят, работниците още повече засилиха борбата. Организираха се нови протести. Започнаха и първите успехи – здравните права на работниците бяха възстановени. Компанията назначи и счетоводител, който да подготви документите на напусналите. Но от компанията продължаваха да отказват да изплатят дължимото на работниците, а в Парламента оставаха глухи за исканията ни. Сформираха се комисии, в които представители на работодателските организации блокираха всеки опит за промяна в законодателството, което доведе до безкрайни разисквания без резултат. Горе долу по същото време в медиите гръмна и изказването на един от тези представители – Кирил Домусчиев, който си позволи да обижда работниците в ефир – „Възпитаваме търтеи, които само искат, без да дават“ – бяха думите му, които предизвикаха вълна от възмущение сред работещите хора в страната.

Отговорихме със засилване на солидарността помежду ни и интензифициране на борбата. Работници от Пикадили участваха в блокадата на мината в Оброчище в солидарност със стачкуващите миньори. Техните протести пък бяха подкрепени от много работници от сферата на услугите и строителството във Варна и София – както членове на синдиката, така и такива извън него. Започна диалог между работниците от различни градове за общи действия срещу произвола. Така се стигна до решението за общ протест в София на 5 Септември. Заедно с работниците от Пикадили и Макс Телеком в знак на солидарност с борбата излязоха и представители на шивачките от Дупница, миньори, работници от химическите заводи и други.

Тези общи действия привлякоха вниманието на националните медии и предизвикаха голяма обществена подкрепа. След общия протест последваха и още протести в София и Варна през Октомври, с които работниците показаха, че няма да се откажат докато исканията им не бъдат изпълнени. Депутатите се видяха принудени да предприемат действия и така се стигна до приемането на пакета от законодателни промени през Декември. Победата е голяма. Всички работници ще получат възнагражденията си от фонда за гарантиране на вземанията, който допреди това беше блокиран от законови недомислици и процедурни спънки. Заедно с тази жизнено важна промяна, бяха приети и други важни мерки, които значително ще ограничат работодателския произвол – забрана за прехвърляне на собствеността на фирма, ако тя дължи пари на работниците, увеличение на правомощията на Инспекция по Труда да санкционира некоректните работодатели и други по-дребни придобивки за работещите хора в страната.

Но най-голямата придобивка, която извоювахме е, че показахме как когато работниците са обединени и решени да се борят, те могат да спечелят. Искрено се надяваме нашата победа да вдъхнови и други работници, изпаднали в трудно положение да се борят за правата си. По време на борбата научихме много. Например при разговорите си с работници от фалиралата преди години корабостроителница във Варна, научихме че чрез техните протести и стачки тогава, те са успели да извоюват законодателни промени свързани със зачитането на стажа, от които всички днес се възползваме, без да знаем кой ги е извоювал. Да – повечето придобивки, на които се радваме днес са извоювани от работници преди нас. Трябва всички да сме наясно с този факт, да познаваме историята на работническите борби и да станем част от нея, защото от това зависи дали ще живеем и ще работим с достойнство. От нас зависи и какъв свят ще оставим на нашите деца, защото той ще бъде пълен с всички наши успехи, както и с всички несправедливости, срещу които не сме имали сили да се преборим.

Борбата продължава!

Сподели:
Edno23 Favit Svejo Twitter Facebook Google Buzz Delicious Google Bookmarks Digg
Print Friendly

Коментирай

Трябва да влезеш, за да напишеш коментар.