„Защитавай другите така, както очакваш те да защитят теб.“ – писмо от една работничка.


С нас се свърза българска работничка от малка фирма в частния сектор. Публикуваме нейното писмо без съкращения:

„Здравейте, пиша Ви относно проблем с работодател.

Кандидатствах по обява за продавач – консултант за деликатесен магазин. В обявата бе споменато като условие работни дни два на два. Няма лошо, икономическата ситуация в страната ни отдавна не е на принципа какво си учил, а да имаш работа за да оцеляваш. В началото бях възхитена от моят нов работодател. Никога не съм работила на такава позиция, но си казах че ще се справя. Дейността ми във фирмата се оказа основно почистваща, а продавач в магазина за деликатеси бе мечта, която трябва да се превърне в реалност. Работното време беше от 9.00 до 21.00 часа. Аз съм дисциплиниран човек и където и да съм работила винаги отивам на работа с 15 минути до половин час по-рано. А точно тук просто се налага, защото освен подреждането на стоката сутрин и поддържането на хигиената се изискваха и приготвяне на разрядки. До тук добре, но през месец септември напусна едната ни колежка и се наложи до ноември месец включително да работя от пет до шест дни седмично за 40 лева на ден приблизително по 13 часа. През месец декември назначиха втори човек, но уви отново бях принудена да работя не по споменатият график.Междувременно благодарение на опитът, който имам успях да им събера и фактури от фирми доставчици, които се правят на приятно разсеяни и удобно се измъкват. И една от тези фирми е производител на хляб, работеща с големите вериги у нас но там едва ли им минава този номер. Защото могат да го прилагат успешно само на малките търговци. Всичко вървеше уж добре, до вчера, когато собственикът на фирмата ми се обади и ми каза че със своят съдружник /който не фигурира никъде документално/ са решили да ме освободят. Работата с хора изисква деликатност и отстъпки и дипломация от двете страни, но уви у нас това е невъзможно. Осигуровките по договор са за четири часа и желателно, но задължително да не се маркира всичко на касовият апарат.  Хората, които изпълняват задълженията си отдавна са забравили, че имат и права. Днес отивам да си получа трудовата книжка, която по някаква причина остана в работодателя. Аз съм човек, който не се плаши от работа и може да се справи и с най-неблагодарните професии. Работодателите у нас непрекъснато се оправдават и оплакват от работниците си. Но огледалото има две страни. Просто си принуден да подпишеш трудов договор в техен интерес. Няма лошо, но къде остават човешките отношения, добрият тон и дипломация. На нас поколението родени в края на 60-те и началото на 70-те години на миналия век май не ни остава нищо. Да не споменавам и отпуска за периода от 13.07.2017 година до 31.12. 2017 година … получих само удовлетворение, че няма работа, с която да не мога да се справя. И както е казал Джейм Клавел в „Цар плъх“ :
„На този свят съществува понятието чест. Когато вършиш работа с един човек, казвай му само истината и тогава той също е длъжен да ти казва истината, иначе не би имал чест. Защитавай другите така, както очакваш те да защитят теб. Ако видиш, че човек няма чест, не се свързвай с него, защото ще те опетни. Запомни, че има хора с чест и хора без чест.“

Но младите работодатели се гордеят с това, че не четат.

С уважение

Станислава Пецева“

Сподели:
Edno23 Favit Svejo Twitter Facebook Google Buzz Delicious Google Bookmarks Digg
Print Friendly

Коментирай

Трябва да влезеш, за да напишеш коментар.