ПОЗИЦИЯ НА АРС ОТНОСНО ПРОМЕНИТЕ В ЗАКОНА ЗА ТРУДОВАТА МИГРАЦИЯ

„Миналата седмица, в комисия в Народното събрание са гласувани промени в Закона за трудовата миграция. С тях се отваря вратата за внос на работници от трети държави. Нито един депутат не се е изказал по темата, нито пък казионните синдикати, като проектозаконът дори не е обсъден на НСТС.

Проблемът с готвените промени в закона не е в чуждестранните работници. Всеки би трябвало да има свобода да пътува и да работи свободно и при равни условия. Но целта на това законодателство, което в момента се приема след месеци на открит лобизъм от страна на Капитала в лицето на работодателските организации, е съвсем друга. Целта е социален дъмпинг, при който недостига на кадри за бизнеса да бъде преодолян за сметка на работнците, без да бъде разрешен проблемът, който го причинява. А проблемът е, че работодателите са твърде некадърни, за да изведат бизнеса до съвременни нива на производителност, което компенсират с алчност на гърба на работниците. Те не само не желаят, но и не могат да осигурят достойни заплати и условия на труд в страната. Законовите промени целят да подпомогнат работодателите да поддържат изкуствено ниски заплати, възползвайки се от икономическите затруднения на работниците в страни като Украйна и Молдова.

За това не са виновни работниците, чуждестранни или български, принудени да продават труда си за жълти стотинки, а работодателите, които организират цялата схема и слугите им в парламента, които я узаконяват.“

Екип АРС – 29.01.2018

Print Friendly

ПОЗИЦИЯ НА АРС В ПОДКРЕПА НА МЕДИЦИТЕ ОТ ОБЩИНСКИТЕ БОЛНИЦИ

„Ние, работниците от Автономен Работнически Синдикат подкрепяме медиците от общинските болници, които излязоха на протест в десетки градове в страната. Заставаме твърдо зад техните искания за спасяване на общинските болници и справедливо заплащане на труда.
Целевата субсидия за общинските болници е жизнено необходима за спасението им и ние призоваваме министерството да изпълни бързо това искане, преди да е станало прекалено късно.

Субсидията може да закърпи положението за няколко месеца, но ако искаме да говорим за някаква положителна перспектива пред българското здравеопазване,цялата здравна реформа започнала през 2000 година с превръщането на болниците в търговски дружества трябва да бъде преразгледана.

Реформата доведе до траен срив в качеството на здравеопазването, ограничи достъпа на стотици хиляди български граждани до здравна грижа, увеличи бумащината и бюрокрацията, създаде плодородна среда за развихряне на невиждана корупция и спекула, и в крайна сметка доведе до пълен колапс на здравеопазването в България.

Болниците не трябва да бъдат търговски дружества – здравето на хората трябва да спре да бъде подчинено на пазара. Крайно време е да прекратим неолибералните експерименти в здравеопазването, които костват живота и здравето на милиони българи вече близо 20 години.

За достойно заплащане и условия на труд за работещите в здравеопазването!
За свободно и достъпно здравеопазване за всички!“

Екип АРС – 19.01.2018

Print Friendly

ПОЗИЦИЯ НА АРС ОТНОСНО СДЕЛКАТА С ЧЕЗ

„Скандалът със сделката за продажбата на ЧЕЗ е логичен резултат от десетилетия на неолиберални политики в сектора. Приватизацията на електроразпределението през 2004 доведе до трагични резултати. От тогава до днес, дейността на частните дружества е съпроводена от непрестанни скандали. Те многократно бяха глобявани за нарушение на българските закони. Срещу частните монополи бяха стартирани процедури по отнемане на лиценза, а те от своя страна водят дела срещу България в международни арбитражни съдилища. Всичко това бе съпроводено с драстично увеличение на цените на тока за потребителите, влошаване на качеството, измами, налагане на неясни такси и условия и още цял куб дребни и едри мошеничества. През 2013-та година, недоволството от поредното драстично увеличене на цените на електроенергията прерастна в масови социални бунтове в цялата страна, при които сградите на частните монополи бяха атакувани от гневните тълпи. Въпреки огромното публично недоволство, те запазиха своята собственост и продължиха с дейността си. Едно от частните дружества, държащото монопола в североизточна България – Енерго Про, стигна дотам, че създаде свой собствен частен съд, в който да съди потребителите.

Не по-малко драматично се оказа и положението на работниците в частните дружества. През годините бяха извършени множество съкращения, а тези, които успяха да запазят работата си станаха жертва на лошото управление на дружеството, като многократно организираха протести и стачки срещу непоносимите условия на труд, липсата на адекватна екипировка и цялостното безхаберие на управата.

Настоящото заграбване на едно от тези дружества от съмнителна фирма приближена до властта е само черешката на тортата. Крайно време е експериментите в този жизненоважен сектор на икономиката да бъдат прекратени.

Обществените услуги трябва да бъдат в обществени ръце!

Това означава не просто прогонване на частните монополисти и възстановяване на публичната собственост върху електропреносната мрежа. Това означава, че секторът не трябва да бъде управляван нито от други частници, нито пък от корумпираната държавна бюрокрация, която създаде проблема от самото начало. Секторът трябва да бъде управляван от тези, които имат най-голям интерес той да се развива добре – потребителите и работниците. Оперативната дейност на дружествата трябва да бъде в ръцете на независими синдикални организации на работещите в тях, а потребителите, обединени в свои регионални асоциации, заедно с работническите колективи, трябва да участват в изработването на стратегиите за развитие и контрола върху производството и разпределението на ел енергия. Това е единствения начин обществените услуги да бъдат поставени в услуга на обществото, а не на частни или партийни интереси.“

Екип АРС – 01.03.2018

Print Friendly

Български работници се изправиха срещу експлоатацията в английските складове

Края на 2017 с нас се свързаха работници от складовете на Екс Пи О (XPO) в Лутън, които ни разказаха за експлоатацията, нарушенията на трудовите права и незаконните уволнения на български работници. Ние веднага предприехме действия, като свързахме работниците с нашите приятелски организации в Обединеното Кралство, които проведоха няколко срещи с работници от сектора. Ето кратък доклад от това, което се случва там.

Хаус ъф Фрейзър (House of Fraser) е голяма верига с около 60 магазина във Великобритания. Техният склад в Милтън Кейнс се управлява от логистичната компания Екс Пи О (XPO). XPO наема персонал от агенции чрез голямата агенция за временни работници СтафЛайн (StaffLine). По време на пиковия сезон, между октомври и декември, СтафЛайн наема голям брой работници директно от България.

Хаус ъф Фрейзър, Екс Пи О  и СтафЛайн се надяват, че могат да изтискат максимално работниците от България. За да могат да правят това, те поставят работниците в голяма зависимост от компанията:

* В договора между СтафЛайн иХаус ъф Фрейзър те поставят изискване, че едва 3/4 от 500-те работници от България трябва да могат да говорят английски. Без подходящи езикови умения от компанията смятат, че е по-малко вероятно работниците да се противопоставят на лошите условия или да сменят работата си.
*СтафЛайн организира настаняване за работниците. На страничната входна врата на хостела в центъра на град Лутън дори има знак, на който пише „СтафЛайн“. Те се надяват, че страхът не само да загубят работата си, но и квартирата си, ще държи работниците в подчинение.
* Въпреки че не очакват работниците да говорят английски, те не издават договори на български език и не обясняват системата си на заплащане според „банков час“.
* Те казват, на работниците, че са им гарантирани 30 часа заплатен труд всяка седмица, дори ако първоначално работят по-малко часове. В същото време е трудно за работниците да получат доказателство за това колко часа реално са работили. Когато започва пиковия сезон, от компанията казват, че работниците дължат часове на компанията и ги принуждават да работят извънредно. Работниците ни съобщиха, че работят до 72 часа седмично.
* СтафЛайн също така уволнява хора без предизвестие или дисциплинарни процедури. Една група от четирима работници беше уволенена в края на 2017-та, заради предполагаемо „хихикане“ по време на химна на Англия в Деня на паметта, когато работниците са били събрани в склада.

С целия този натиск върху хората бихте очаквали, че работниците ще правят всичко, което от управата им кажат. Но в някакъв момент група от осем работници реши, че няма да търпи повече. Те разговаряха със своите колеги и в края на ноември нахлуха в офисите на ръководството и обявиха, че мнозинството от работниците – от 60 до 70 от тях – ще спрат да работят ненормалните часове извънреден труд налаган им от компанията. Те също така поискаха да видят „банковите си часове“. Мениджмънтът реагира, като облекчи натиска върху работниците и даде обещания за подобрение на условията.

Независимо от това, в края на декември много работници все още не са получили заплатата си за последната седмица, както и неизплатените им отпуски. Някои работници се върнаха при семействата си в България, някои работници се преместиха в складове в други градове в Обединеното кралство. Но голяма част от тях продължават да са в контакт с анархосиндикатите в Англия и България.  Затова идващия пиков сезон, ще сме още по-подготвени, когато от България пристигнат новите работници,  да им разкажем от самото начало какви са проблемите от миналата година и да заработим заедно за ефективното им разрешаване в полза на работещите.

Print Friendly

АРС се присъединява към международната солидарност с турските металурзи

Работниците от Автономен Работнически Синдикат се присъединяваме към международния призив за солидарност с металурзите в Турция.  Публикуваме българския превод, направен от нас, на международния апел, подписан от десетки работнически синдикални и политически организации от цял свят.

Долу ръцете от стачката на металурзите в Турция!

Правителствената забрана на стачката означава, че деспотизмът на ПСР (партията на Ердоган б. пр.) обслужва шефовете!

Международна солидарност с металурзите в Турция!

Правителството на Ердоган/ПСР абрани стачката на металурзите, намесвайки се в колективния процес на договаряне на 130 000 работници. Това е незаконно, нелегитимно и неприемливо. 130 000 металурзи в Турция обявиха стачка, която трябваше да започне на 2 Февруари 2018 г. В стачката се включиха и трите синдикати, присъстващи в металургията. Металургични синдикати, обединени в три различни конфедерации следващи противоположна идеологическа линия се включиха в стачката едновременно. Само този факт е достатъчно доказателство за неотложността на положението на работниците в този отрасъл, като един от синдикатите, най-големият казионен профсъюз, е същия, срещу който десетки хиляди работници протестираха само преди две години, а вторият е свързан с конфедерацията, контролирана от управляващата партия ПСР!

Стачката е обявена, като съпротива срещу налагането от организацията на шефовете на занижени заплати в ситуация, в която металурзите в Турция получават една от най-ниските заплати в страната и в други сравними държави, като в същото време работят най-дългите часове с най-нисък процент на отсъствия. Друго нововъведение, налагано от шефовете е да удължат срока на колективния трудов договор отвъд двугодишния период, който по правило се спазва във всички индустрии в Турция. Те искат да го удължат на три години, за да могат да се възползват от предимствата на ниските заплати за по-дълъг период от време. 130 000 стачкуващи работници щяха да бъдат достатъчно мощна сила, за да се преборят с техните планове,  ако не беше намесата на правителството на ПСР на Реджеп Тайип Ердоган на страната на капиталистите. Това са предимно големи съвместни предприятия между турски и чуждестранни империалистически корпорации като Форд Отосан, Рено, Мерцедес, Тофас (дъщерно дружество на италианската Фиат) и други. Това правителство вече забрани три стачки в металургията през последните три години, както и няколко големи стачки в стъкларската, нефтохимическата промишленост и банковата индустрия.

Президентът на републиката, Ердоган открито се похвали, че правителството му използва извънредното положение в страната, обявено в отговор на неуспешния опит за преврат през юли 2016 г., за да предотвратява стачки!

Подкрепяме справедливата борба на металурзите на Турция срещу налагането на неприемливи условия от страна на капиталистите и обявяваме пълната си солидарност срещу намесата на правителство в законното право на стачка, независимо от предтекста, който то използва за да смаже борбата на работниците!  Призоваваме силите на работническата класа във всички страни да обърнат вниманието си към тази стачка:
Режимът на Ердоган правилно е критикуван поради все по-деспотичните си практики. Забраната на законна стачка е ясен пример за тези практики и разкрива режима на Ердоган такъв, какъвто реално е: правителство в служба на шефовете срещу борбата на работническата класа.

Металурзи от Турция, ние сме солидарни с вас!

Print Friendly

„Защитавай другите така, както очакваш те да защитят теб.“ – писмо от една работничка.

С нас се свърза българска работничка от малка фирма в частния сектор. Публикуваме нейното писмо без съкращения:

„Здравейте, пиша Ви относно проблем с работодател.

Кандидатствах по обява за продавач – консултант за деликатесен магазин. В обявата бе споменато като условие работни дни два на два. Няма лошо, икономическата ситуация в страната ни отдавна не е на принципа какво си учил, а да имаш работа за да оцеляваш. В началото бях възхитена от моят нов работодател. Никога не съм работила на такава позиция, но си казах че ще се справя. Дейността ми във фирмата се оказа основно почистваща, а продавач в магазина за деликатеси бе мечта, която трябва да се превърне в реалност. Работното време беше от 9.00 до 21.00 часа. Аз съм дисциплиниран човек и където и да съм работила винаги отивам на работа с 15 минути до половин час по-рано. А точно тук просто се налага, защото освен подреждането на стоката сутрин и поддържането на хигиената се изискваха и приготвяне на разрядки. До тук добре, но през месец септември напусна едната ни колежка и се наложи до ноември месец включително да работя от пет до шест дни седмично за 40 лева на ден приблизително по 13 часа. През месец декември назначиха втори човек, но уви отново бях принудена да работя не по споменатият график.Междувременно благодарение на опитът, който имам успях да им събера и фактури от фирми доставчици, които се правят на приятно разсеяни и удобно се измъкват. И една от тези фирми е производител на хляб, работеща с големите вериги у нас но там едва ли им минава този номер. Защото могат да го прилагат успешно само на малките търговци. Всичко вървеше уж добре, до вчера, когато собственикът на фирмата ми се обади и ми каза че със своят съдружник /който не фигурира никъде документално/ са решили да ме освободят. Работата с хора изисква деликатност и отстъпки и дипломация от двете страни, но уви у нас това е невъзможно. Осигуровките по договор са за четири часа и желателно, но задължително да не се маркира всичко на касовият апарат.  Хората, които изпълняват задълженията си отдавна са забравили, че имат и права. Днес отивам да си получа трудовата книжка, която по някаква причина остана в работодателя. Аз съм човек, който не се плаши от работа и може да се справи и с най-неблагодарните професии. Работодателите у нас непрекъснато се оправдават и оплакват от работниците си. Но огледалото има две страни. Просто си принуден да подпишеш трудов договор в техен интерес. Няма лошо, но къде остават човешките отношения, добрият тон и дипломация. На нас поколението родени в края на 60-те и началото на 70-те години на миналия век май не ни остава нищо. Да не споменавам и отпуска за периода от 13.07.2017 година до 31.12. 2017 година … получих само удовлетворение, че няма работа, с която да не мога да се справя. И както е казал Джейм Клавел в „Цар плъх“ :
„На този свят съществува понятието чест. Когато вършиш работа с един човек, казвай му само истината и тогава той също е длъжен да ти казва истината, иначе не би имал чест. Защитавай другите така, както очакваш те да защитят теб. Ако видиш, че човек няма чест, не се свързвай с него, защото ще те опетни. Запомни, че има хора с чест и хора без чест.“

Но младите работодатели се гордеят с това, че не четат.

С уважение

Станислава Пецева“

Print Friendly

Призив за протестни действия в защита на Пирин

Като работници и синдикалисти, ние сме загрижени за казуса с Пирин поради няколко важни причини.
На първо място, естествено е екологичната. Борбата за запазване на природата е важен елемент от всяка социална борба и според нас е неделима част от синдикалната дейност. Природното богатство е за всеки, а не само за тези които могат да си го купят. Ние се трудим и живеем в България и всички ние имаме общ интерес от запазването на нашата природа. Ние и нашите семейства ходим на почивка предимно в страната, не само защото обичаме красивите кътчета на България, но и защото за разлика от политиците и шефовете, ние не можем да си позволим луксозните курорти и екзотични острови, където те прекарват значителна част от времето си. Те могат да си позволят да унищожат природата в страната , но ние не можем! И няма да го допуснем!

В момента, медиите ни пробутват идеята за конфликт между запазването на природата и развитието на бизнеса в региона. Трябвало да се намери баланс между екологията и правото на местните хора да осигуряват поминъка на семействата си. Всъщност такава дилема не съществува. Курортът е притежаван и управляван от един олигарх и неговата банка, които държат в страх и подчинение целия регион. Природата може и да се явява пречка пред интересите на частния монополист, но не тя пречи на местните хора да живеят достойно, а именно концесионерът, който изсмуква печалби по единствения начин, който знае – експлоатирайки работниците, поддържайки изкуствено ниски заплати, използвайки тормоз и заплахи за да смачка недоволството и всичко това съпроводено с пълно погазване на концесионния договор и унищожение на природата. Същите хотелиерски босове, които днес се пънат да обещават нови работни места за местните хора, само допреди няколко седмици хленчеха, че никой не иска да работи за тях (вероятно заради високите заплати и добрите условия на труд) и затова щели да внасят работници от чужбина.

Ние, работниците експлоатирани от фирмите на олигарха, участниците в екологичните протести в големите градове и хората от Банско и региона имаме един общ враг и това е Юлен АД, неговия собственик и всичките му марионетки в държавната и местната власт и медиите. Затова призоваваме всички наши членове и симпатизанти да се включат в протестите за запазване на Пирин от частния произвол!

Протестни действия ще се организират на 04.01 (четвъртък) в няколко града в страната:

София –  18:30 ч. от паметника на Алеко Константинов на бул. Витоша (кръстовището на бул. Витоша и на бул. Патриарх Евтимий) https://www.facebook.com/events/564607550549198/

Русе – 18 часа, Халите https://www.facebook.com/events/143119779801673/

Варна – 18,30 Общината
https://www.facebook.com/events/1931281863790740/

Свиленград – 17,30, Пощата
https://www.facebook.com/events/2023879251216016/

Пловдив – 18,30, Площад „Стефан Стамболов“ https://www.facebook.com/events/387358841691178/

Стара Загора – 18,00, сградата на Областната администрация (Синдикалния дом) срещу Drums
https://www.facebook.com/events/156388358324123/

Свищов – 18,15 – пред беседката в градската градина.
https://www.facebook.com/events/173785399891808/

Велико Търново – 17,00, сборен пункт на площад Майка България

Бургас – 18:30 ч., Часовникът
https://www.facebook.com/events/1560966123988394/?ti=cl

Дупница – 18:30 ч., Площад Свобода, Зад Фонтаните
https://www.facebook.com/events/158771424757228/

Исканията на протестите са:
1. Отхвърляне на решението на МС от 28.12.2017г. за промяна плана за управление на НП „Пирин“ от 2004.
2. Оставка на министър Нено Димов (за цялостно творчество, системни лъжи на обществото и имитацията на обществено обсъждане на измененията в ПУ на НП Пирин)

Автономен Работнически Синдикат

Print Friendly

Една голяма победа за работещите хора в България

На 13.12.2017 парламентът гласува и прие окончателно пакет от законодателни промени ограничаващи работодателския произвол и даващи достъп на работниците до фонда за гарантиране на вземанията. Това се случи след повече от 9 месеца на протести организирани от работници от различни градове и сектори, заедно с Автономен Работнически Синдикат.  Тези промени бяха изискани от работниците още от началото на месец Март тази година, когато избухнаха първите масови протести срещу кражбата на заплати. След продължителна борба и безпрецедентното за България обединение между работници от различни сектори в името на една обща кауза – ние спечелихме! Това беше трудна победа в една битка, която много хора смятаха за невъзможно да бъде спечелена. Но ние успяхме. Борбата отдавна вече не беше заради неизплатените заплати. Въпросът беше принципен, затова ние считаме нашата победа преди всичко за морална. Показахме, че ние като работници, или както медиите обичат да ни наричат „обикновени работници“, можем да постигнем необикновени неща, когато сме обединени и решителни. Не само извоювахме изплащането на изработените от нас с честен труд заплати, но чрез законодателните промени, които принудихме парламента да приеме, ние осигурихме по-сигурно бъдеще за стотици хиляди български работници, които вече ще имат достъп до фонда за гарантиране на вземанията и никога няма да изпаднат в ситуацията, в която се озовахме ние.

Как се стигна до тук? Повече от 700 души от една от най-големите вериги за търговия на дребно в страната – Пикадили не получиха изработените си възнаграждения за януари и февруари. По същото време се оказа, че 150 работници от третия мобилен оператор в страната Макс Телеком също са без заплати и то от месеци. Всичко това се случи в контекста на кражбата на заплатите на стотици шивачки в Дупница и Ветрен няколко седмици по рано, както и бунтовете на миньорите в Бобов Дол и Оброчище, чиито заплати бяха забавени с месеци. Във въздуха витаеше общото усещане, че това безобразие не може да продължава повече.

Когато избухнаха първите протести в Пикадили във Варна, работниците бяха наясно с две неща. Първо – че вероятността да си получат парите е нищожна, тъй като досега в такива ситуации работниците обикновено „пият една студена вода“ и второ – че въпреки това, те ще се борят! „Ние ще сме първите, които ще успеят да си извоюват заплатите“ – беше едно от изказванията по време на първия протест преди 9 месеца – „Не го правим само заради нас, а заради всички, които стават жертва на безхаберието и наглостта на работодателите. На работодателския произвол трябва и ще бъде сложен край!“.

Последваха мощни протести на работниците от Пикадили в София. Към протестната вълна се присъединиха и работниците от Макс Телеком, които блокираха улици и нахлуха в офисите на компанията. Недоволството се разрастваше. Протестите из страната бяха придружени и с други акции – отворени писма до институциите, организиране на срещи и асамблеи, подписки и участия в телевизионни предавания. Борбата на работниците привлече вниманието на медии и на институции. В София и Варна бяха организирани срещи с омбудсмана, който прие да внесе исканията на работниците за законодателни промени в Парламента още през Май. Депутатите ги отхвърлиха, но вместо да се отчаят, работниците още повече засилиха борбата. Организираха се нови протести. Започнаха и първите успехи – здравните права на работниците бяха възстановени. Компанията назначи и счетоводител, който да подготви документите на напусналите. Но от компанията продължаваха да отказват да изплатят дължимото на работниците, а в Парламента оставаха глухи за исканията ни. Сформираха се комисии, в които представители на работодателските организации блокираха всеки опит за промяна в законодателството, което доведе до безкрайни разисквания без резултат. Горе долу по същото време в медиите гръмна и изказването на един от тези представители – Кирил Домусчиев, който си позволи да обижда работниците в ефир – „Възпитаваме търтеи, които само искат, без да дават“ – бяха думите му, които предизвикаха вълна от възмущение сред работещите хора в страната.

Отговорихме със засилване на солидарността помежду ни и интензифициране на борбата. Работници от Пикадили участваха в блокадата на мината в Оброчище в солидарност със стачкуващите миньори. Техните протести пък бяха подкрепени от много работници от сферата на услугите и строителството във Варна и София – както членове на синдиката, така и такива извън него. Започна диалог между работниците от различни градове за общи действия срещу произвола. Така се стигна до решението за общ протест в София на 5 Септември. Заедно с работниците от Пикадили и Макс Телеком в знак на солидарност с борбата излязоха и представители на шивачките от Дупница, миньори, работници от химическите заводи и други.

Тези общи действия привлякоха вниманието на националните медии и предизвикаха голяма обществена подкрепа. След общия протест последваха и още протести в София и Варна през Октомври, с които работниците показаха, че няма да се откажат докато исканията им не бъдат изпълнени. Депутатите се видяха принудени да предприемат действия и така се стигна до приемането на пакета от законодателни промени през Декември. Победата е голяма. Всички работници ще получат възнагражденията си от фонда за гарантиране на вземанията, който допреди това беше блокиран от законови недомислици и процедурни спънки. Заедно с тази жизнено важна промяна, бяха приети и други важни мерки, които значително ще ограничат работодателския произвол – забрана за прехвърляне на собствеността на фирма, ако тя дължи пари на работниците, увеличение на правомощията на Инспекция по Труда да санкционира некоректните работодатели и други по-дребни придобивки за работещите хора в страната.

Но най-голямата придобивка, която извоювахме е, че показахме как когато работниците са обединени и решени да се борят, те могат да спечелят. Искрено се надяваме нашата победа да вдъхнови и други работници, изпаднали в трудно положение да се борят за правата си. По време на борбата научихме много. Например при разговорите си с работници от фалиралата преди години корабостроителница във Варна, научихме че чрез техните протести и стачки тогава, те са успели да извоюват законодателни промени свързани със зачитането на стажа, от които всички днес се възползваме, без да знаем кой ги е извоювал. Да – повечето придобивки, на които се радваме днес са извоювани от работници преди нас. Трябва всички да сме наясно с този факт, да познаваме историята на работническите борби и да станем част от нея, защото от това зависи дали ще живеем и ще работим с достойнство. От нас зависи и какъв свят ще оставим на нашите деца, защото той ще бъде пълен с всички наши успехи, както и с всички несправедливости, срещу които не сме имали сили да се преборим.

Борбата продължава!

Print Friendly

Работници от курорта Боровец излизат на протест.


Самоковци се стягат на протест срещу ниските възнаграждения в курорта. Той е планиран за 16 декември /събота/, когато ще бъден даден официалният старт на новия зимен сезон. Датата не е избрана случайно, защото по това време на годината доста хора от близо и далеч решават да посетят Боровец и е време на първите трансфери. Организатори са тримата млади самоковци – Екатерина Василева, Ивелина Ковачева и Иван Дойчинов. И тримата са част от работната ръка в Боровец и от няколко години следят процесите в курорта от първо лице. Ивелина и Иван все още работят в сферата на туристическите услуги, макар да са натрупали в годините доста горчив опит, който да ги е поставял на кантар дали да не се откажат. Но са от хората, които все още вярват, че има макар и малък лъч надежда за промяна в положителна насока. Екатерина Василева е преустановила работата си в Боровец, защото според нея нещата не се случват по най-добрия начин. Обединява ги общото желание за промяна, чрез единство. И възмущението от предлаганите от страна на работодателите в курорта ниски заплати за сметка на множество изисквания и натрупани повече от регламентираното работни часове. Вярват, че ако се случи желаната промяна тя ще касае не един или двама души, а цели семейства, които разчитат предимно на работата в курорта. Имат уверение за подкрепа на протестните действия от страна на Автономен работнически синдикат /АРС/.

„Доста от работещите в Боровец се оплакват от неадекватното заплащане, от липсата на регламентирани почивки, от повечето изработени часове. Назначават се хора без нужната квалификация и без да знаят език. Дори от този сезон има и назначени чужденци като персонал. Доста хора протестират негласно, предимно вкъщи или на маса. Това лично мен много ме ядосва. Истината е, че работникът е този, който движи безнеса напред. Има доста положителни оценки в сайтовете за резервации, което също се основава на добре свършената работа от страна на персонала. Възнагражденията за различните длъжности са почти идентични във всеки един хотел в Боровец, имам лични наблюдения. Няма как да ме убедят, че за една и съща длъжност в тризвезден хотел и в хотел с повече звезди заплатата е една и съща, като изискванията са различни”, категорична е Екатерина Василева.

Оказва се, че се получва разминаване между обещания, реалност и очаквания. Не е прецедент в сектора да се работи повече часове, които рядко се заплащат. Oсвен това осигуровките, които се покриват от работодателите, са въз основа на минималната работна заплата в страната, независимо колко получава дадения човек в действителност.  От друга страна работниците не използват почивките си през сезона, който реално стартира през декември. Споделят и за друг прецедент в сектора, като толерирането на кадри от други населени места, което се изразява и в по-високи заплати, спрямо самоковци на същите позиции.

Исканията на инициаторите на протеста е да се получава адекватно заплащане за съответната длъжност, да има регламентирани почивки, допълнителният труд да се заплаща, да има нормални осигуровки. Те се надигат срещу работодателския произвол в деня на първия трансфер – 16 декември, за да изкажат своето гласно недоволство. Стартовият час на протеста е 12:00. И не на последно място да чуят мнението на работодателите по темата и да се получи необходимата обратна връзка.

„Целта на протеста е да излезем масово, всички които сме недоволни от случващото се в курорта. А не поединично да ни е страх да се опълчим на работодателите си. Искаме да видим колко хора ще се отзоват. Ако не излязат голяма част от недоволните да ни подкрепят, ако нищо не се промени, това е ясен сигнал, че си заслужаваме съдбата”, споделя Иван Дойчинов.

И тримата подчертаха липсата на квалифицирани кадри и разликата във възнагражденията за една и съща позиция в различните зимни курорти. Но какво означава всъщност по-висока заплата? По думите им за един администратор в Боровец и в Банско разликата е в порядъка от над 300 лв. В Боровец средно се взима около 600 лв., докато в други курорти около 900 лв., като към тях на места има допълнителен процент от трансфер, както и процент от направените на място резервации. Така разликата става още по-голяма. Отделно в някои обекти има създадена бонусна система за служителите, които си вършат добре задълженията. Още по-голяма става разликата при сравнението на цената на нощувка в България и чужбина. „Могат да се направят и други съпоставки. Ако тук една нощувка е 120 лв., то в Германия цената е двойна – между 120-150 евро. Но заплатите ни не са два пъти по-малки от тези на германците, за да бъде реципрочно. Те са пет пъти по-малки”, прави съпоставка Дойчинов.

„Тук нямаш стимул да се развиваш. Много кадри напуснаха работа, водени от разочарованието си и липсата на желаната промяна. Назначават се неквалифицирани лица на работа, част от тях се отказват по една или друга причина по средата на сезона. И се получава така, че работодателят не се интересува от това, не назначава нов човек и всичко пада на гърба на останалите. По този начин голяма част от персонала изработва допълнителни часове и без регламентирани почивки. Извънредните часове се изискват като заплащане от клиента, но реално не попадат в джоба на работника”, споделя Ивелина Ковачева. Тя очерта и още една линия на това, че в Самоков има специализирано училище за подготвяне на професионални кадри в сферата на туризма, хотелиерството и ресторантьорството. И въпреки това вместо стимулиране на местни кадри, в туризма се назначават украинци и молдовци. Ивелина Ковачева е възпитаник на ПГ по туризъм, но като човек с квалификация е на едно и също равнище с новоназначен, без квалификация човек, което реално убива мотивацията.

Желанието на организторите на протеста е повече хора да вземат отношение по темата с ниските възнаграждения, извън сферата на социалните мрежи, да не стоят единствено зад клавиатурите, а да излязат на организирания протест. Защото вярват, че за да се случи промяната трябва повече хора да я пожелаят и да повярват в нея.

Източник: Самоков365

Print Friendly

Масови стачни действия в соларната фабрика HT в Истанбул

В момента, работниците от голямата соларна фабрика HT в Истанбул водят тежка борба. Те се борят от години за правото да се обединят в синдикат и в момента са много близо до това, синдикатът им да бъде официално признат във фабриката. Приближавайки се до тази цел, работниците се сблъскаха с тежки репресии от управата, от където започнаха да уволняват хора за да уплашат работниците и да разбият синдиката. Вчера, 6 работници са били уволнени. Днес, техните колеги обявиха стачка в знак на солидарност с уволнените към която се присъединиха работниците от всички смени и блокираха работата на фабриката. Стачката вече се разрастна и в знак на солидарност с протестиращите пред сградата на фабриката се събраха и работници от други предприятия в региона.

Работниците са твърдо решени да покажат, че няма да се оставят да бъдат заплашвани. Следващите дни е вероятно да се стигне и до окупация. Друга вероятност е правителството да изпрати полицията, която да смаже недоволството с насилие. Освен синдикатите, в подкрепа на работниците се присъединиха и различни революционни работнически организации, сред които и DiP, чиито активисти бяха в България през лятото в подкрепа на работниците от Пикадили и Макс Телеком, които се борят за неизплатените си заплати. Очаквайте подробности в следващите дни.

Print Friendly

Социална борба без компромиси!